Сряда, 08 Януари 2014 23:34

Европейската инициатива „Дунавска соя“ отваря нов шанс за павликенския регион

  На 25 и 26 ноември 2013г. в Аугсбург, Германия се проведе Вторият международен конгрес по соята. Участие в конгреса с доклад-презентация взе и доц. д-р Георги Георгиев, директор на Опитната станция по соята – Павликени. 

  Специално за читателите на в-к „Павликенски глас“ той сподели впечатленията си от форума, направените изводи, анализи и препоръки. Предлагаме на читателите си задълбочен научен поглед към тема, която е широко дискутирана и важна в Европа.

 

 

  Конгресът беше открит от министъра на храните, земеделието и горите на германската провинция Бавария Хелмут Брунер, под чийто патронаж се проведе форумът, и от Матиас Крон –председател на Австрийската соева асоциация и на Дунавската соева асоциация. В конгреса участваха над 400 представители на 26 страни от Европа, както и участници от Бразилия, Китай, Индия и Канада. Българската делегация беше водена от заместник-министъра на земеделието и храните г-н Бюрхан Абазов.

  Като първа стъпка в подкрепа на инициативата „Дунавска соя“, стартирала през септември 2012 г. на Първия международен конгрес по соята във Виена, е разработената „Стратегия за производство на соя в България за периода 2014-2020 г.” С нея си поставяме за цел площите със соя да достигнат до минимум 500 хил. дка през 2020г. и годишното производство да достигне над 100хил.т. Ключов технически елемент на тази стратегия е използването на 

 

институционалния капацитет на 

Опитна станция по соята – Павликени

 

 и ССА за научно обслужване на соепроизводството и ползването на нашите сортове и технологии за увеличаване на родното производство на соя. Ключов икономически елемент е гарантираното изкупуване на произведената соя на справедлива пазарна цена, която да бъде по-висока с 40-50 евро/тон от цената на вносната през Океана. 

  Министърът на земеделието и храните проф. Димитър Греков подписа на 23 август 2013 г. в словенския град Моравске Топлице Декларацията за регионално сътрудничество със страните от Източноевропейския дунавски регион за разширяване производството на протеинови култури, което е втора стъпка в подкрепа на инициативата „Дунавска соя”.

  Министър Абазов подписа Декларацията „Дунавска соя” в Аугсбург, с която се обединяват усилията на всички държави от широкия Дунавски регион за изграждане на цялостна нова протеинова политика за земеделието и фуражното производство в Европа. То ще доведе до по-добро използване на вътрешните ресурси и ще противодейства на прекомерната зависимост от внос на соя за производство на храни и фуражи. Целта е да се изгради европейско снабдяване с висококачествен протеин, което да е обвързано с изискванията на европейския пазар.

  Много важна стъпка за увеличаване на площите и производството на соя у нас е и предприетата от МЗХ процедура България да стане асоцииран член на Асоциацията „Дунавска соя“, с което ще се гарантира пълноправното и равнопоставено участие на страната ни при решаването на проблемите, свързани с развитието на соята у нас, защото те са комплексни и се нуждаят от усилията на всички заинтересовани страни. 

Работата на конгреса премина в 4 паралелни сесии. В панел І „Европейското производство на соя - шансове, предизвикателства и въздействие на ОСП“ бяха изнесени 34 доклада и проведени 7 открити дискусии по представените доклади. Другите панели бяха „Снабдяването с Европейски протеин – регионални и световни перспективи“, „Кой ще плати всичко това? „Дунавска соя“ като запазена марка за големите търговски вериги“ и „Подобряване на генетичното разнообразие и научните изследвания по проекта „Дунавска соя“: семинар на селекционерите“.

  Представени бяха общо 87 доклада и проведени 19 открити дискусии. 

 

  Моето участие беше с доклад-презентация на тема: „Възможности за увеличаване на производството на соя в България”. В него акцентирах на силните и слабите страни и проблемите, очакващи решения, а именно:

- В България има опит и традиция в производството на соя, като през различни периоди площите са варирали доста, но са достигали и над 900 000 дка (от 1978 до 1983 г.);

- Създадените български „GMO free“ сортове в Опитната станция по соята – Павликени, имат висок добивен потенциал, съчетан с добро качество.

- Направено е райониране на производството на соя, имаме технологична и нормативна база, гарантираща производството на GMO free соя.

 

  Проблемите на сектора, които очакват решение и от които ще зависи бъдещото производство на соя в България, са следните: 

- Слаб интерес, поради несигурно изкупуване на соята и на по-ниски цени от тези на слънчогледа и рапицата;

- Липса на предприятие за изкупуване, договориране и преработка на соята;

- Липса на икономически стимули за производителите на соя.

- Недостатъчни поливни площи и необходимост от инвестиране в нови поливни съоръжения. 

  Конгресът премина при изключителна организация и строго спазване на програмата и регламента от докладчиците. Нашето второ участие, представящо България като страна от Дунавския регион с възможности за развитието на GMO free соя, предизвика интерес и съм убеден, че то ще има положителни последици в бъдеще. 

  В най-обобщен вид ще резюмирам най-важните, ценни и полезни изводи, препоръки и очаквани решения от проведения ІІ–ри международен конгрес по соята:

- „Дунавска соя“ е един проект, в който се акцентира на изработването на единна протеинова стратегия за Европа, който изисква ангажираност и постоянство. 

 

България е една от 17-те страни,

 подписали Декларацията „Дунавска соя“. 

 

 

- Днес Централна Европа предимно се снабдява със соя от запад на изток. Целта е да се обърне потокът на соя от изток на запад, като също така се укрепват и местните регионални пазари. 

- „Дунавска соя“ е марка на GMO free соя за Европа и производството й трябва да достигне 15-20 млн. дка и 4-5 млн. тона производство до 2020 г., т.е. колкото е производството на соя в американския щат Айова. „Дунавска соя“ като „марков продукт“ вече се появява и на пазара. Първите хранителни продукти, маркирани с логото на „Дунавска соя“, вече навлизат и в търговските вериги. 

- Спазването на изискванията за производство и преработка ще се контролира от независима, външно сертифицирана организация (стандарт EN 45011) в съответствие със стандартите на Дунавската соева асоциация, които включват подробни изисквания към системата за качество и независим контрол. 

- Необходими са мултидисциплинарни научни изследвания и коопериране на учените от различните страни, като правителството на съответната държава трябва да поддържа финансово науката по соята, тъй като понастоящем соята не е конкурентна на другите полски култури в много от страните от ЕС. Подобряване на генетичната основа на соята ще играе много важна роля в бъдещето на европейската GMO free соя. „Дунавска соя“ обединява група от най-добри изследователи. От една страна, експерти от Централна и Източна Европа с много практически опит със соя, но с много малко средства за научни изследвания, и от друга страна – институции в Централна Европа с много добро техническо оборудване и експертни познания по селекцията, но с малко опит със соя.

- В областта на селекцията ще се работи в следните направления –добивност и качество; сортове соя за храна на хората и сортове соя за храна на животните; стрес толерантност на студ през пролетта и на суша през лятото; засилена азот фиксация; толерантност към болести и пестициди; селекция на нови сортове по агроекологични райони; сортоподдържане и семепроизводство на сертифицирани семена, отговарящи на изискванията за качество и проследяемост на „Дунавска соя“. 

- В областта на агротехниката трябва да се работи по проблема, свързан с голямата необходимост от нови и по-добри РЗ препарати и най-вече вегетационни хербициди за соята, който проблем е валиден за цялото GMO free производство на соя. 

- Много важен проблем от гледна точка на високи и устойчиви по години добиви е проблемът, свързан с малкото и занемарени поливни площи у нас и необходимостта от инвестиране за възстановяване и изграждане на нови поливни съоръжения и системи. 

- Необходими са и по-големи усилия в областта на мерките за подпомагане от страна на МЗХ в рамките на новата ОСП за субсидиране на протеиновите и бобови култури чрез агроекологични програми и мерки за въвеждане на по-добри сеитбообръщения.

 

  В тази връзка си позволявам да направя следните препоръки към правителството в лицето на МЗХ.

1. МЗХ на база разработената Стратегия за производство на соя у нас за периода 2014 – 2020 г. да подготви правила и наредби за развитието на соята у нас, както и програма за производство на соя по биологичен метод (Оrganic program, каквато има в Германия), които да съдържат финансово-ценови сегмент, стимулиращ и премиращ производителите на соя у нас. В крайна сметка, производството на соя трябва да докаже себе си като икономически ефективно.

2. Соята и други бобови култури от гледна точка на агроекологията (опазване на почвите и водите) и от агрономическа гледна точка (свързана със сеитбооборота и положителното влияние на соята като предшественик), трябва да бъдат насърчавани от МЗХ с цел да заемат все по-голям дял в ротацията с други полски култури.

3. На ниво МЗХ и Европейска комисия да се реши проблемът относно изваждането на соята от списъка на маслодайните култури и включването й в списъка на протеиновите с цел усвояване на предвидената субсидия от 2% за протеинови култури в следващия програмен период. 

 

  При закриването на форума Матиас Крон – председател на Дунавската соева асоциация, направи следния обобщен анализ, който е показателен за важността на инициативата: „Дунавска соя“ е процес, който се развива, и изисква комплексни мерки и решения от всички заинтересовани страни – политици, производители, търговци, преработватели, потребители. Много важно е регионалното сътрудничество и волята за промяна на всички нива – от фермата до масата. „Дунавска соя“ е последен шанс за производство на GMO free соя в Европа. „Дунавска соя“ променя земеделието, променя храната, променя навиците, променя като цяло Европа“. 

 

  В заключение смятам и съм убеден, че включването на България в „Дунавска соя“ е голямо предизвикателство пред държавата ни в лицето на МЗХ и ССА, с което ще трябва да се справим. Все още имаме опит, традиция и ресурси – наши сортове, технологии, сравнително добри райони за производство, добри научни кадри, които трябва да бъдат финансово обезпечени, за да се използват максимално, така че да не пропуснем този шанс, тази наистина добра и полезна инициатива „Дунавска соя” и да останем извън обсега й. Ако успеем, това ще е от изключителна полза за земеделието ни, за производителите, за Павликенския регион, за страната ни като цяло. 

 

 

доц. д-р Георги Георгиев

* Заглавието е на редакцията

 

Прочетена 1349 пъти

Оставете коментар

Моля убедете се, че всички задължътелни полета (маркирани със звезда) са попълнени. Не е разрешен HTML код.