Събота, 19 Април 2014 20:54

Таня Батаклиева с първа стихосбирка „Пенкилер“

Все още има надежда за онова общество, в което младите хора пишат стихове, издават стихосбирки – с тази мисъл посрещаме първата стихосбирка на Таня Батаклиева от Павликени. По професия Таня е счетоводител, имала е красив и добре уреден живот, пълен с радост и много приятели. Обича своето семейство и своя петнадесетгодишен син, обича поезията на Надежда Захариева, Дамян Дамянов и Мадлен Алгафари. Обича колоезденето, срещите с приятелите… Но… както се е случвало на мнозина от нас твърде често в живота, това щастието рухва заедно с ужасната новина за неизлечимата болест на двама от най-близките й хора. При такава житейска ситуация хората реагират различно. Едни се мобилизират максимално и карат до предела на силите, други изпадат в паника, трети се депресират и се поддават напълно на отчаянието. Освен че отдава последните две години от живота си на грижите по болните си родители, Таня започва да споделя преживените чувства през този период в мерена реч. 

Не пия и не пуша – пиша,

Отглеждала съм без да знам умение,

Намерих за сърцето ниша, 

За болката и мъката спасение…

Растял във мен талант незнаен,

Приспан от щастие, прекрасност.

Отприщи се в момент отчаян, 

Събуден в прилив на ужасност…

Това споделя още в първия стих „Отдушник“ Таня. Въобще изповедният тон е характерен за всичките над 60 стихотворения, в които младата поетеса разголва душата си и ни я поднася на длан – не да я оценяваме, не да я хулим … А за да ни заяви – ето, това съм аз, такава съм аз! Таня определя себе си като „пенкилер“, от едноименното стихотворение идва и заглавието на книжката й. 

Такава съм, не казвам, че съм идеална,

Защото нямам консерванти, подобрители,

Но съм екологично чиста, натурална – 

Без емулгатори и оцветители…

---

Това съм аз, понякога горча, 

Че нямам аромати, подсладители…

Присядам и вкусът ми е тръпчив,

Но пенкилер съм за ценители!

Поезията на Таня Батаклиева говори за много силни преживявания на лирическата героиня – ще срещнем и парещата болка и отчаяние, и нежния спомен за скъпия близък, и протеста срещу удара на съдбата, и красивото синовно чувство… В своята поезия Таня говори и за любов и ревност, и за доверие и приятелства… Умората, скръбта и отчаянието се сменят от жаждата за радост, за слънце и протегната приятелска ръка… Всеки стих е една вълнуваща изповед. Колкото нежна и крехка, толкова понякога и безпощадно точна! Таня се вълнува не само от взаимоотношенията в семейството, в малката общност, но и вдига поглед по-нашироко – прави преценки за цялото общество, за съвременните нрави, за фалшивите ценности, за трудния живот на добрия човек…

Особено трогателни са редовете, посветени на майката:

МАМО

Дали ни гледаш там отгоре,

Дали разбираш колко ни боли.

Студено ли ти е така затворена

Сама натъмно в ледените дни…

Ти бе на татко „мъжкото момиче“

Не плачеше, не хленчеше дори.

Усмихната и неуморна ни обичаше –

Ела сега да видиш колко сме сами…

И как да се зарадвам, че е Коледа?! 

Кой ще ни събере на Коледна погача?...

Опитвам да замествам ролята ти,

Но лош дубльор съм – крия се и плача…

Всъщност, всеки читател ще намери нещо свое, нещо близко и преживяно лично от него самия в тази първа стихосбирка на Таня Батаклиева. Прочетете „Пенкилер“, тя все още може да се намери в книжарница „Галактика“ на бул. „Ат. Хаджиславчев“ в Павликени. Подкупваща искреност и дълбочина на чувствата има в нея – сигурно ще ви харесат!...

 

Прочетена 3761 пъти

Оставете коментар

Моля убедете се, че всички задължътелни полета (маркирани със звезда) са попълнени. Не е разрешен HTML код.