Сряда, 23 Юли 2014 19:47

Павликенските вина прославят града далеч зад граница

70 години от създаването на „Винпром” – Павликени

 

  От древността до наши дни лозарството и винопроизводството са основни направление в поминъка на хората от Павликенския край. След Освобождението през 1878г. и по време на аграрната реформа в региона се увеличава площта на лозовите масиви. В края на ХIХ век обаче борбата с лозовата мана и филоксерата се оказва непосилна за бедните земеделски стопани и много от насажденията са унищожени. В помощ на лозарите Министерството на земеделието открива през пролетта на 1900 год. окръжен лозов разсадник в Павликени, където да се отглеждат нови видове филоксероустойчиви лози. За целта Павликенският общински съвет отпуска 100 дка от общинската мера източно от селото и там още същата година са засадени първите 36хил.бр. американски лозови пръчки. През следващата 1901г. площта на разсадника е увеличена с нови 50дка,но силната градушка, която се изсипва над района на Павликени на 13 юни 1901г., унищожава 40% от засятата продукция. Това не отчайва павликенските лозари и през 1903г. лозовите насаждения достигат 44хил. главници.

  В началото на ХХ век в Павликени, Сухиндол и Бяла черква започва засаждането на облагородената американска лоза, която постепенно се разпространява и в околните селища. По време на войните /1912-1918г./ временно е спряно засаждането им, но през 30-те години лозята с присадени филоксероустойчиви подложки заемат все по-големи площи в района. Селища от Павликенския край като Бяла черква, Сухиндол, Дъскот, Михалци, Вишовград и Лесичери са едни от първите, в които започва отглеждането на облагородени лози. Към основаните лозарски дружества по селата и със съдействието на Павликенското земеделско училище се организират курсове по пепиниерство.

  През 30-те години лозарите от околията са основните производители и износители на десертно грозде. Поевтиняването цената на виното и добрият пласмент на десертно грозде за Германия и други европейски страни, както и по-високата му цена, стимулират лозарите да увеличават този вид лозови насаждения.

  Показателни за развитието на лозарството и винопроизводството в Павликенския край са данните за обема на работата на жп гара Павликени. През 30-те и 40-те години водещо място в износната дейност на гарата, успоредно със зърнените храни и брашна, заема износът на десертно грозде и вино. Комисионери изкупуват вино и грозде по селата в района и от гара Павликени тези продукти достигат европейските пазари. Само през 1930г. от жп гара Павликени за чужбина са изнесени 43 вагона десертно грозде, а през 1932г. са извозени 71 вагона грозде. Този износ силно стимулира лозарството в района и 

 

през 1935г. жп гара Павликени

 е трета за страната по износ 

на десертно грозде за чужбина

 

 

  През 1942г. по износ на вино жп гара Павликени заема водещото първо място в страната с износа си на 800 вагона вина.

  В пряка зависимост от разпространението на лозарството в Павликенския край се развива и винопроизводството. В началото то е примитивно, осъществява се предимно в домашни условия и без необходимите технически съоръжения. Липсата на складове за обработка на гроздето, липсата на условия за производство на трайни и качествени вина при домашни условия, както и невъзможността да си осигуряват сигурни пазари за готовата продукция са сериозни предпоставки за развитие на кооперативното движение. Влияние в това отношение оказва първата в България Лозаро-винарска кооперация с изба, учредена в Сухиндол през 1909г., както и кооперативната винарска изба в с.Върбовка, Павликенско. Постепенно през първите десетилетия на ХХв. се изграждат лозаро-винарски дружества в почти всички селища на бившата Павликенска околия. Те стават съучредители на Районната лозаро-винарска кооперация “Грозд” - Павликени, основана на 11 ноември 1934г. Инициатор за създаването на кооперацията и човекът с големи лични заслуги за построяването на Павликенската винарска изба е агрономът Любен Даскалов, родом от с.Батак, учител в Земеделското училище.

  Строежът на винарската изба в Павликени започва 1940г. и завършва през зимата на 1943-44г. Оборудването става през пролетта и лятото на 1944г.  Първият организиран гроздобер в Павликенския край, изкупуването и преработката на грозде в Районната винарска изба “Грозд”-Павликени започва на 17 октомври 1944г. Условията са крайно лоши - избените помещения са недовършени, липсват пътища и площадки за работа, есента е дъждовна. Материалното оборудване на Винарската изба през нейната първа година е оскъдно - един мостов кантар и два сантимала, две гроздомелачки, няколко бурета, две моторни и три ръчни винени помпи, 500 м маркуч, две бюра, две маси и 10 стола. Ръководител на производството в тази първа година е Недялко Русанов, счетоводител –Ал. Сънков, магазинер - Дим. Христов, Петър Стаев е домакин и снабдител, работници - Георги Бърборков, Георги Генчев, Андрей Лонгинов, бъчвар е Христо Гунчев. 

  От първата реколта павликенските винари изнасят през 1945г. и първите 600 тона български вина за чужбина. На лозарите, предали гроздето си в кооперативната изба, същата година са раздадени 12 млн. лева печалба. Този първи успех популяризира кооперативната изба в района и спомага за увеличаване на членовете й - до края на 1945г. те достигат 1000 души. 

  Увеличава се и трудовият колектив - постъпват Ерусалим Кокаланов, Цоню Чолаков, Георги х.Христов, Йордан Стойков, Стоян Русанов, Георги Манолов и др. Важен фактор в тия първи стъпки се оказва и ръководството в лицето на Недялко Русанов, Колю Рачев, Михаил Илчев, Атанас Даскалов. От 1955г. директор на винзавода е Марин Дяволов. Дългогодишни служители са Асен Гаравалов, Димитър Недков, Обрешко Балев, Стефан Събев, Йордан Цанев, Минчо Николов и много други работници и специалисти.

  През 1945г. кооперацията е преименувана в Районна лозаро-винарска кооперация “Росина”, а през 1946г. за първи път се изнася за Чехословакия вино с марката „Павликенска гъмза”. След създаването на Държавен спиртен монопол /в края на 1947г./ и съгласно Окръжно № 101 на ЦКС в края на 1948г. винарската кооперация е преобразувана в Държавно винарско предприятие.

  Преодолявайки с много труд и всеотдайност първите трудности, павликенските винари правят и първите нововъведения, извоюват своя безспорен авторитет на добри стопани, създават и налагат на пазара марката “Павликенска гъмза”. Лозаро-винарската кооперация 

 

въвежда за първи път в България

 брането на грозде в касети – 

отделно по сорт и цвят,

 

 въвежда технология за отделяне на семките за вторична преработка; започва производството на първите десертни вина. През 1946г. тук за първи път в страната се внедряват каландрите (батерии от три казана, свързани с общ охладител и загрявани с пара) за изваряване на джибрите в ракия. Първите опити за производство на калциев тартарат в България са дело на ентусиазма на Любен Даскалов - агроном, основател и първи ръководител на винарската изба в Павликени. Пак той през 1947г. прави първи успешни опити да екстратира алкохола от джибрите чрез дифузиране. За целта през 1948г. са построени и приспособени 10 каци, в които се дифузират наличните за момента джибри, а полученото вино се изварява за ракия. По това време са изнесени и първите големи количества бели и червени вина за Чехословакия, СССР и Швейцария. Постепенно се увеличава капацитетът на винарската изба, усъвършенства се технологията на винопроизводството, подобрява се материалната база, изграждат се квалифицирани кадри и се утвърждава авторитетът на павликенските вина. 

  Като резултат от поредната структурна промяна, през м.март 1952 год. съгласно Постановление № 236 на Министерския съвет всички кооперативни винарски предприятия се обединяват в Държавно стопанско предприятие „ВИНПРОМ“. Към павликенския „Винпром” са присъединени винарските изби в Лесичери, Върбовка, Димча, Вишовград, Бяла черква, всички частни складове и спиртоварни. Увеличава се капацитетът на предприятието, започва изграждането на циментови резервоари, въвеждат се нови технологии. Само през 1958г. е изкупено и преработено 26 хил.тона грозде. През 1961г. за първи път са бутилирани 700хил. бутилки вино. На следващата 1962г. вече е построен бутилков цех и столова за работниците, бутилирани са 2500 хил. бутилки предимно за износ. През 1964г. са произведени 7,5 млн.бутилки с „Павликенска гъмза”, „Росина”, „Тракия”, „Мавруд” и др. марки вина. През 1963г. започва бутилирането в кианти, а през 1965г. е въведена в експлоатация автоматична линия за бутилиране. Всяка година се подобрява материалната база и условията за производство: изграждат се вече метални цистерни с вместимост 200 и 400 тона вино, построена е парова централа, изграден е нов водопровод, а през 1971г. е построен жилищен блок за работещите в завода.

  Най-висок ръст на печалба и обем на произведена продукция „Винпром” – Павликени достига през 80-те години на миналия век. Тогава в завода работят над 400 работници и специалисти. Павликенските вина печелят стотици златни медали и отличия от търговски изложения и панаири. Вината с марка „Павликенска гъмза”, „Росина” и всички други производства на винзавода са не само желани и търсени на пазара, но и прославят Павликени далеч зад граница.

 

НЕЛИ  ЦОНЕВА

Директор на Исторически

музей- Павликени

 

* Заглавието е на редакцията

Използваните снимки са от фонда на Исторически музей-Павликени

 

Прочетена 3921 пъти

14 коментара

Оставете коментар

Моля убедете се, че всички задължътелни полета (маркирани със звезда) са попълнени. Не е разрешен HTML код.