Неделя, 08 Март 2015 20:56

Анка и Георги Гецови от Бяла черква 65 години топлят семейното огнище с търпение и разбирателство

  В средата на февруари Анка и Георги Гецови от Бяла черква отбелязаха 65 години семеен живот. Двамата са известно семейство в малкия възрожденски град, където е преминал целият им съзнателен живот. И днес, макар Анка Гецова вече да е на 85, а съпругът й – на 89, са запазили бодрия си дух, чувството за хумор, бистрия ум и желанието да продължат да участват в обществения живот на Бяла черква. Да не говорим, че Гецов и до ден-днешен умножава на ум за секунди само трицифрени числа. Както се казва – дай, Боже, всекиму!

  Срещат се преди 65 години в родното село на Георги Гецов Българско Сливово, Свищовско. Тогава деветнадесетгодишната Анка току-що е завършила Института за начални учители във Велико Търново и е разпределена в свищовското село на работа, а Георги е студент в Свищовската академия. Срещат се в началото на януари, а през средата на февруари вече сключват граждански брак. Днес Георги Гецов признава, че са го привлекли две неща в младото момиче – нейната красота и това, че имала сериозна професия. Той беше весел, приказлив, а аз толкова млада и нищо не разбираща от живота – е признанието на Анка Гецова за нейната „сляпа неделя“. Времената били сурови, минало без шумни сватби и разточителства, само с едно угощение. Останали в Българско Сливово около 10 години. Училището там било образцово, имало 500 деца. През това време се родили двамата им сина Петър и Данчо, Гецов завършил висшето си образование, ходил и в казармата. Анка го чакала, учителствала и гледала малките им деца. После се преместили да живеят в Бяла черква, откъдето е тя. Оттогава та до ден-днешен Георги Гецов, който по начало си е зевзек и обича да римува, сам на себе си си дава успокоение със следното тристишие: „Може и да съм заврян зет, но съм отдавна тук добре приет и гледам да съм най-отпред“.

  Коя е тайната на дълголетния им брак? Пак в обичаната си римувана форма Гецов отговаря: „Ние се събрахме и за цял живот се разбрахме“. И уточнява: „Понякога отстъпваме – кой крачка назад, кой по-напред, но се разбирахме и се търпяхме“. „Тук думата търпяхме е най- важна. Не може всичко винаги да е равно в живота. Но пък при трудности и проблеми човек пò се стяга, допълва рецептата Анка Гецова. Не всичко е минало по мед и масло, имало е сътресения, но успяхме да запазим семейството си“, доволна е днес тя. 

  Цял живот Георги Гецов е работил като счетоводител, инспектор, ревизор, председател на кооперация в системата на Централния кооперативен съюз. „Закваската“ му е още от великолепната свищовска Търговска гимназия с нейните тогавашни високо начетени и знаещи учители, с нейната строга организация на функциониране. Цял живот Анка Гецова учи децата на Българско Сливово, а после и на Бяла черква да сричат българската азбука, да се учат да четат и пишат българското писмо и четмо. Има стотици признателни ученици, които и до ден-днешен я търсят, поздравяват и уважават. Но освен добри и сериозни професионалисти всеки в своята област, двамата са и много активни общественици. Георги Гецов създава спортен клуб „Георги Бенковски“ в родното си село, в Бяла черква повече от 20 години е треньор във футболния клуб. Анка Гецова пък активно се занимава с туризъм, председател е на местното туристическо дружество, навремето си то било едно от първите в целия регион. Дълги години ръководи похода „По стъпките на четата на Бачо Киро и поп Харитон“ до Дряновския манастир. Отличена е с орден „Алеко“, била е делегат на няколко туристически конгреса.

  Нямат брой ролите, които двамата са изиграли като самодейни артисти в читалищния театър. Тази година в града ще се отбележат 145 години от създаването тук на първия селски театър в България. На 15 май ще има голяма среща със самодейците при читалището.Сигурно и двамата пак ще са в центъра на събитията. Анка Гецова е била и в ръководството на читалище „Бачо Киро“. Организирала е десетки вечери – на самодееца, на войника, на какво ли още не. „Едно време така се работеше – по много на обществената сцена. Особено нас, учителите, много ни използваха за такава дейност“, спомня си днес Анка Гецова.

  Двамата са сред основателите на местния клуб „Традиция“ преди няколко години. Пак двамата бяха сред най-дейните при създаването на БАСЕТ през 1995 година в Бяла черква. Колко надежди се възлагаха на тази организация за селски туризъм! Тогава Анка Гецова отговаря за квартирите за настаняване на десетките български и чуждестранни гости на празника, организира поръчката за изтъкаването на 110 традиционни шарени вълнени торби за празника Трифон Зарезан, подрежда богата изложба от национални тъкани и шевици. „Исках Бяла черква да има някакво препитание“, признава днес Анка Гецова за учредената тогава на 12-14 февруари 1995 година БАСЕТ. 

  А колко наши и чуждестранни гости само е приел гостоприемният им дом! Първият от серията японски изследователи на българския бит в Бяла черква, проф. Кенджи Тераджима, наречен по-късно от местните по свойски Кънчо, донесе там и първия преносим компютър. Неговите проучвания по-късно се разрастват и обхващат и Разградския край, а записаните от него стотици родопски народни песни е дал на разположение и на любезната си домакиня от Бяла черква Анка Гецова. Тя има и книгата му за селянина Илия Ванков от Бяла черква. После в дома им идват Шинго, Акико, Муюри, още трима японски професори, културният аташе на Япония, инженер от американската космическа програма „Аполо“, и десетки български гости. „И аз все съм готвила, все съм посрещала“, разказва Анка Гецова. Ех, помага и Гецов, разбира се. Той е по доставките на продуктите и по забавляването на гостите. Тежката задача да разказва вицовете се пада на него. Баклавата и вишновката са също негова запазена територия. „Тропането“ по посрещането, разбира се, е запазената територия на домакинята. А тя е разбрала вече, че каквито и други вкусотии да предложи на гостите си, нейната ароматна топла българска погача винаги е на първо място сред предпочитанията им. В чест на гостите често двамата домакини обличат своите национални носии. Част от елементите на Анкината носия е на нейна прапрабаба, запазили вече над 200 години своята впечатляваща красота. Всъщност, в семейството им всички имат национални носии. „Погрижила съм се за национални носии дори и на петимата си внуци и на първото ни вече правнуче“, разказва с гордост Анка Гецова. Радва се, че заедно с една учителка от Вишовград преди време са възстановили и косичника в тукашната българска носия. 

  Бяла черква се слави и досега с отбелязването на празника Сирни Заговезни с карнавал на маските. Този карнавал никога не минава без участието на Гецови. Особено са били сполучливи маските на Георги Гецов като Санчо Панса, в партньорството на Ангел Петров като Дон Кихот и магаренцето на баба Райна, тайно отвлечено от кооперативния обор – като Росинант. Бил е и прекрасен Бай Ганьо, а една от последните му роли на карнавала е беден пенсионер. 

  И трите деца на по-малкия им син Данчо са завършили българската гимназия „Христо Ботев“ в Будапеща. Данчо е бил дълги години в училищното настоятелство. Баба Анка е ходила на баловете на двама от унгарските си внуци. На бала на най-малкия, Петер, занесла и вестник „Бачо Киро“ , издаден в родния й град. На всеки от съучениците на Петер дала по един брой и обяснила на младежите, че както Шандор Петьофи се е борил за свободата, така и Бачо Киро е дал живота си за нея. Сега в унгарската столица е останала само една българска детска градина, българската гимназия е закрита и това е повод за силното възмущение на Анка Гецова. А било много добро училище, там учели много добре децата на българските традиции. Когато разказва тези неща, личи, че духът на възрожденския учител все още е силен в нея.

  Доволен съм, че продължихме рода Гецови с двамата ни сина Петър и Данчо – слага чертата на досегашния им съвместен живот Георги Гецов. Децата също създадоха петима внуци: Георги и Лора, Анет, Даниел и Петер, радвам се, че те също са на първия ред в живота и са добри по характер. А Анка Гецова уточнява, че по-малкият син на Данчо в Будапеща е председател на българското дружество в 18 район на унгарската столица. А преди него постът е заемал и Данчо. 

  „Сега младите в България са различни от нас, от старото поколение българи, тревожи се Гецова. Гледат първо да се устроят, пък тогава да мислят за създаване на семейство. Няма морал, няма задължения. Само парите и лекият живот. И при нас е имало и насам и нататък, но въпросът е да се помисли, да се прощава и да се продължава. Благодарна съм на Георги, че не си е оставял никога семейството, грижил се е за него, пък ако е имало нещо настрана, каквото било, такова“, дълбокомъдрено заявява днес Анка Гецова. Нямаме апартаменти, нямаме кой знае какво обзавеждане, но пък имахме добър, активен живот между хората. Имали сме много тежки моменти, животът ми е бил на косъм, но оцеляхме. Винаги съм гледала да сме сред хората. И в планината. Това е моята рецепта за спасение“, казва Анка Гецова и повтаря пак: Сред хората и в планината.

  За 65-годишнината на своя брак семейство Гецови получиха много внимание от близки, роднини, съграждани. Кой ли не ги уважи с внимание – кметът Албена Тодорова, директорът на Историческия музей Ася Георгиева, секретарят на читалището Милко Грънчаров, много техни приятели, съседите, роднини – отблизо и далеч. „Благодарим на всички – за цветенцата, за подаръците, за топлите думи… Беше много затрогващо“, казва Анка Гецова. От своя страна по повод своята семейна 65-годишнина Анка и Георги Гецови направиха поредно дарение на белочерковския музей – купища снимки и документи, свързани с местната история.

  Вероятно не са единственото такова семейство в България. Но е сигурно това, че ако има повече такива семейства в страната, и всичко в нея би изглеждало далеч по-добре…

 

Прочетена 1489 пъти

Оставете коментар

Моля убедете се, че всички задължътелни полета (маркирани със звезда) са попълнени. Не е разрешен HTML код.