Събота, 25 Април 2015 10:26

Ветеранът Петър Ценков пред в. „Павликенски глас“: В Павликени имаме 5 балкански шампиони по конен спорт

  Днес Петър Ценков от Павликени е на 72 години и е трудно подвижен поради прекарано сериозно заболяване. Едва ли хора, които не го познават, ще предположат, че мъжът, който се придвижва с помощта на бастун, е бивш треньор на националния юношески отбор по конен спорт в продължение на близо десетина години, носител на награди от републикански и международни състезания по конен спорт. Годините са си казали думата, но любовта към красивите и силни животни, която пламнала в душата му още в ранното му детство, е жива и днес. Освен многото спомени, които са му останали от упражняването на конния спорт в Павликени и страната, днес Петър Ценков чете много литература по темата, следи редовно телевизионните спортни предавания за конен спорт. Започне ли да разказва какво е било, с часове няма да се умори, а паметта му услужливо му припомня имена и дати.

  Навремето дядо му по майчина линия Иван Енев имал три коня – две кобили и един кон, ветеран от последната война. Кобилите особено били много красиви животни и малкото момче от сърце ги обикнало. Тази детска любов към конете му остава за цял живот. Като поотраснал, започнал да навестява често в двора на текезесето гледаните там спортни коне. На 15 години го направили състезател. Не помни вече как е завършил първото си участие в конните надбягвания, но помни първата си награда – модерните в ранния социализъм котлончета с открити реотани. Връчили му едно такова на тържество на площада в Павликени. Когато го занесъл вкъщи, майка му не останала никак възхитена и изрекла недвусмислени закани относно котлончето и неговата луда глава.

  Първото си висше образование Петър Ценков завършва във Висшия химикотехнологичен институт в София – специалност металургия. Става инженер-химик и се връща на работа в предприятието „Вагрянка“ в Павликени. Казармата и придобиването на висшето образование го разделят с конния спорт за около 7 години. В началото на 70-те години в града си спомнят за неговите младежки увлечения по язденето и го поканват да представи Павликени на едно от предстоящите конни състезания – републиканското в Овча могила. И така се започнало. После го изпратили да завърши второ висше образование в София – конен спорт в Националната спортна академия. Завършил и станал треньор по дисциплината. Завършил втори по успех в курса, имал само една петица – по масаж. Останалото – само шестици.

  По него време в България имало четири елитни конезавода. Всяка година се правел подбор на конете и след като заделели елитните животни, останалите се разпределяли по цялата страна. Давали по няколко бройки на текезесетата да ги стопанисват специално като спортни коне за развиване на масовия спорт. „Наш“ човек, от Павликени, в тези подбори - м.с. Христо Денев, тогава началник на конната полиция при МВР, правел така, че към Павликени да се изпращат повечко и по-добри животни. Така се стигнало в АПК „Росица“ – Павликени да се отглеждат до 25 елитни спортни животни. Решение в Павликени да се направят усилия за по-сериозно развитие на конния спорт било взето в началото на 70-те години. Голяма роля изиграли тогавашните тукашни политически и стопански ръководители Димитър Момчилов и Димитър Църов. Като треньори първо били привлечени Йордан Романов и Иван Илиев от Върбовка. Тренировките се правели на поляната над текезесето край Павликени. После треньори станали Петър Ценков и Асен Тинчев. Резултатите дошли още на втората година. Павликенският конен отбор „Червено знаме“ или АПК „Росица“ се представял все по-успешно. Докато ги имало текезесетата и масовият конен спорт в България докъм 1991 година, павликенските състезатели спечелили пет титли от балканиадите по конен спорт. Носители на тези високи спортни отличия са преподавателят по физкултура Емил Ненков, който също е завършил конен спорт в Националната спортна академия, Иво Маринов, Веселин Лазаров, Иван Начев и Тодор Цанев. Състезанията включвали всестранна езда, бягане с препятствия на 24 километра, прескачане на препятствия, обездка. Конният спорт в Павликени бил на такава висота, че тук през 1980 и 1984 година са организирани републикански състезания по дисциплината. Петър Ценков е водил своите възпитаници от националния юношески отбор къде ли не по света на състезания: във Франция, няколко пъти в Германия, в Белгия, в Гърция, Румъния. Военният преврат в Турция през 1980 година ги заварва в Анкара. Първите няколко дни от преврата ги заключили в хотела. После обстановката се успокоила и състезанията се провели нормално. Как обаче се превозват на толкова километри състезатели и състезателни коне?! Нужен е специален транспорт, специални екипи. Трябва да имаш много хъс и любов в сърцето към този спорт, за да издържиш. А и подкрепата от местната и държавната власт тогава били много силни. „Много свят съм видял, но по-красиви градове на Балканския полуостров от Нови сад и Пловдив не зная”, категоричен е Петър Ценков днес. Пловдив помни с много хубави емоции. „Две години не бяхме получавали отличие. И изведнъж – републикански шампиони в Пловдив, куп златни медали. Тогава плаках от радост”, спомня си днес Ценков.

  Където и да е ходил с националния конен юношески отбор на състезания, винаги е имало и състезател от Павликени, разказва Ценков. В града тогава е имало два елитни състезателни коня, дадени пак от конезаводите, които притежавали особено добри спортни качества: Велмир и Замък. Почти всичките ни балкански шампиони от Павликени завоювали титлите си с Велмир. За съжаление нямало кой знае какви награди за балканските шампиони. С труд намирах по 100-200 лева да наградят момчетата – спомня си Петър Ценков. А любимата кобила на самия Петър Ценков се казвала Смилена. Не била много красива, даже грозновата – имала къс врат, а голяма глава, но за сметка на това била невероятно смела и бърза. И стена да се изправи пред нея, нямало да спре, щом жокеят й дава заповед да скача. А имената на конете се образували от първите букви от имената на техните родители – обяснява жокеят ветеран. По цял свят е така. Бащата и майката на Смиляна били Сантяго и Милена. 

  Познанията на Петър Ценков за конете и развитието на конния спорт в България будят възхищение и уважение. Той може надълго и нашироко да разказва за конезаводите и конните бази в България, за елитни жребци не само в Павликени, но и от други места. Той помни кой, кога и на кое състезание – национално или европейско, или Балканиада, каква титла е спечелил.

  Състезатели набирали сред младежите от Павликени и общината. Като треньор Петър Ценков всяка есен обикалял още в края на септември училищата и обикновено се записвали по 20-тина желаещи бъдещи жокеи. „Знаех, че от тях докрая ще останат по 3-4 момчета. Но това беше достатъчно. Тези, които оставаха, бяха луди по конете. Бяха готови да спят с тях по оборите – имахме такъв случай. На едно състезание бяхме настанени в добър хотел, но момчето от мерак спа в конюшнята при коня си. Често в този спорт ставаха и злополуки. Чупеха се крака, ръце. Но състезателите бяха толкова запалени, че едва изчакваха да се махне гипсът и пак се мятаха върху конете”, разказва Петър Ценков. Самият той също има подобен спомен, останал от това му увлечение – кон паднал върху него и счупил ключицата му. Но и той не се отказал.

  Миналата година Федерацията по конен спорт отбелязала 100 години от организираното развитие на този спорт в България. За участие в тържествата Петър Ценков получил специална покана – значи приносът му е бил значителен и се помни в историята на този спорт. Специален плакет получил от Федерацията и по повод личната му 70-годишнина преди време. Не са ме забравили, тачат ме – доволен е Ценков.

  „Доволен съм, че тази година през февруари на Тодоровден за пръв път след повече от 23-годишно прекъсване, бяха организирани отново конни надбягвания в Павликени, с усмивка споделя Петър Ценков. Имаше организационен комитет за празника, мен ме взеха от вкъщи с кола, ходихме на мястото, където ще се организира състезанието. Но аз предложих на Емил Ненков той да се захване с основната работа, аз вече не мога. А и кметът на Павликени инж. Емануил Манолов доста се беше постарал, празникът мина при много добра организация”, радва се Петър Ценков.

 За съжаление днес няма много коне в региона. Само девет животни участвали в надбягванията. Днес заниманията с елитни спортни коне станаха достъпни само за най-богатите.

  „Онези времена, когато този спорт беше масов у нас, няма да се върнат – отбелязва с тъга ветеранът. И все пак – важното е, че е било, че го има примера как се постигат значими резултати с много любов, ентусиазъм, с участието на много хора и организации в едно общо дело.” Остава и примерът на самия Петър Ценков – няма значение дали живееш в голям или малък като Павликени град – ако любовта ти към обичаното занимание е много голяма, ако полагаш достатъчно усилия, няма как да не станеш шампион.

 

Прочетена 1645 пъти

Оставете коментар

Моля убедете се, че всички задължътелни полета (маркирани със звезда) са попълнени. Не е разрешен HTML код.