Неделя, 08 Ноември 2015 19:32

Радка Цариградска, председател на Районен съд – Павликени: „Понякога са нужни усилия, за да събудим доброто у хората“

Радка Иванова Цариградска е зодия Везни, родена е в Чирпан преди 41 години, където е завършила и средното си образование. През 1997 година завършва и висше юридическо образование във ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“. Работила е като юрисконсулт в данъчна администрация. От октомври 1998 година работи като съдия в Районен съд – Павликени, а от март тази година е негов председател. Семейна, с две деца.

 

- Съдия Цариградска, от тази пролет Вие сте новият председател на Районния съд в Павликени. С какви нови задължения Ви натовари този пост и изисква ли той да „култивирате“ и нови черти в характера си?

-Работя като съдия в Районен съд – Павликени от 16 години и познавам добре колектива, както и проблемите тук, което е добра основа за работата ми като председател. На тази длъжност продължавам да изпълнявам съдийските си задължения наравно с колегите, а допълнителните отговорности са свързани с организацията на работата на съдиите и служителите, осигуряване на нормални условия за обслужване на гражданите и на подходяща работна среда. Що се отнася до втората част на въпроса Ви, не смятам, че мога да променя характера си заради промяната в длъжността. Аз съм човек, който не обича да оставя днешната работа за утре и поема отговорност за действията си, а като председател изисквам същото и от служителите. 

-По традиция павликенските съдии са известни с по-високата си натовареност в съдебните зали, може би и заради това, че през последните години тук се работи в намален състав. Имате ли просрочени дела? И решен ли е вече въпросът за четвърти съдия?

-Вярно е, че в продължение на доста години, и точно в периода на значително повишаване на делата, в съда работеха само трима съдии, което безспорно се отрази на натоварването на всеки от тях. Но можем да се похвалим, че независимо от трудностите над 90% от всички дела приключват в тримесечен срок от постъпването им в съда. Нямаме дела, чието разглеждане да е продължило повече от година, с изключение на няколко делби и две тежки наказателни дела. През пролетта на тази година бе разрешен и проблемът с щатната обезпеченост и след провеждане на външен конкурс бе назначен четвърти съдия – колегата Ана Илиева. С нейното включване в колектива смятам, че заработихме още по-ритмично и качествено, тъй като успяхме да сформираме гражданска и наказателна колегия. 

-Запазва ли се тенденцията и тази година силно да намаляват наказателните дела и на какво се дължи тя?

-Действително от няколко години се наблюдава устойчивост в намаляването на наказателните производства, но само по отношение на тези, инициирани от прокуратурата и свързани с предаване на съд на лица за извършени престъпления. Голям е броят на наказателните дела, свързани с действия на разследващите органи – разпити пред съдия, разрешения за различни процесуално-следствени действия. Може би не съм човекът, който може да даде точен отговор на въпроса за причините за този спад. Предполагам, че намалената численост на редовите полицейски служители е една от тях, но е редно прокуратурата да коментира тези проблеми.

-По-сурови наказания или превенция – лично Вие за какво сте?

-Избор като посочения от Вас не съществува, най-малко поради факта, че законодателят предвижда наказанието като средство за лична и генерална превенция, а не като възмездие, макар да съм наясно с битуващата в обществото обратна представа. На хората трябва ясно да се каже, че законът от повече от век не въвежда наказание, за да бъде удовлетворен пострадалият, а за да бъде поучен сгрешилият и всички членове на обществото и да се предотвратят други престъпления. Съдията в служебно качество прилага закона такъв, какъвто е приет от законодателя – пряко избран от суверена. Съдът налага предвиденото от закона наказание, като при неговото определяне спазва редица критерии и процедури, също предвидени в закона. Като юрист мога да споделя личното си мнение, че политиката при изпълнение на наказанията и работата с осъдени лица е далеч от най-добрите европейски практики и това е една от причините наказанието „лишаване от свобода” да не постига заложените от закона цели. Простото му завишаване за някои престъпления няма да промени нищо към по-добро.

-За какво най-често се съдят хората от Павликенския край?

-През последните години преобладават гражданските дела, свързани с право на собственост върху недвижими имоти, спорове по Семейния кодекс – прекратяване на брак с развод, спорове за родителски права, както и дела по предприемане на мерки за закрила на деца. Не е спрял и потокът от дела за издаване на заповеди за изпълнение. По тези критерии мисля, че тенденциите в нашия съдебен район не се отличават от тези в останалата част от страната, т.е. хората имат сходни проблеми навсякъде, а ние им съдействаме при тяхното разрешаване.

-Тази есен за пръв път заедно със своите колеги съдии се включихте в образователната програма „Съдебната власт – информиран избор и гражданско доверие. Отворени съдилища и прокуратури“. Как лично Вие оценявате целесъобразността от реализацията на тази програма и какви са Ви първите впечатления от срещата с десетокласниците в СОУ „Бачо Киро“ в Павликени?

-Всички съдии се включиха в програмата с огромно желание, каквото срещнахме и в нашите партньори от СОУ „Бачо Киро”. Става дума за кратък образователен курс, даващ на децата представа за основни понятия, институции, права и обхващащ единадесет теми, подходящи за възрастта и интересите им. Съдиите са лектори по програмата и участват доброволно и безвъзмездно в тази кампания, чиято цел е запознаване на децата с дейността на съда и повишаване на правната им култура. Тъй като стартирахме програмата на местно ниво в началото на октомври, вече имаме впечатления от реакциите на децата. Изненадващо за нас те са активни, задават много въпроси, проявяват интерес към различни детайли от работата ни. Очакванията ни са да проведем успешно пълния курс от срещи с учениците и в края на лекциите да обобщим резултатите с кръгла маса, викторина или симулиран процес.

-Може би тези срещи с учениците ще станат причина след няколко години на бял свят да се появят няколко магистрати повече. А Вие как тръгнахте към тази професия? Какво Ви дава /и отнема/ тя?

-Някои от учениците вече проявяват интерес към спецификите на различните юридически професии, особено след като изслушаха лекцията по тази тема. Съдийската професия не е от най-желаните от тях, тъй като считат прокурора и адвоката за по-активни участници в обществото. Не си спомням момент, в който да съм взела решение да стана съдия, макар това да бе желанието ми при завършване на юридическото ми образование. Работих като юрисконсулт, след което се откри възможност да кандидатствам за съдийско място. На тази длъжност се чувствам на мястото си и работя с огромно желание. Професията ни държи близо до хората и проблемите им, което, макар да ни натоварва емоционално, ни обогатява с житейския им опит, а това ни помага при решаването на следващите случаи.

- Толкова говорената в обществото потребност от съдебна реформа – как изглежда тя в рамките на Павликенския районен съд?

Ако имате предвид промените в Конституцията, които още не са факт, някои от тях ще доведат в дългосрочен план до по-добро управление на съдебната власт, съответно до по-голямата й ефективност. Смятам обаче, че повечето хора не разбират смисъла на планираните промени и за тях съдебната реформа е „вкарването” на повече хора в затвора. 

-Говори се и за изготвянето на така наречената съдебна карта – според Вас тя дали ще засегне и съдебната институция в Павликени?

-През юли 2015 г. Висшият съдебен съвет прие Доклад за значението на районните съдилища и критериите за промяна в съдебната карта, който е публикуван на страницата на ВСС. Като проблем в доклада се извежда съществуването на малки съдилища като нашето – с до петима съдии, в които трудно се въвежда специализация на съдебните състави, а липсата й се счита за предпоставка за недобро качество на правораздаването. Конкретно за Районен съд Павликени се предлага обединяването му с РС в град Левски без да има яснота коя от двете институции би била присъединена към другата. Ако погледнем обективно, не намирам повод за притеснение от закриване на РС- Павликени, който е битово по-добре осигурен – с новопостроена сграда, проектирана за съдебна палата, работещ качествено за административното обслужване на гражданите и при формирани граждански и наказателни състави. Очакваме до края на ноември да излязат конкретните предложения за промени в съдебната карта, когато и ще можем да коментираме по-подробно.

-Как прекарва свободното си време един председател на Районен съд в Павликени? С какво обичате да се разтоварвате?

-Опитвам да прекарвам свободното си време със семейството си. Разтоварвам се с разходки сред природата, особено в планината. 

-Ако трябва да се охарактеризирате с една дума – какъв човек сте Вие?

-Оптимист.

-Вярвате ли, че хората биха могли да станат по-добри?

Вярвам в ползите от всяка ситуация, колкото и лоша да изглежда, и в доброто във всички хора, дори да не е на показ. Понякога са необходими усилия, за да събудим доброто у другите. 

 

Прочетена 1271 пъти

Оставете коментар

Моля убедете се, че всички задължътелни полета (маркирани със звезда) са попълнени. Не е разрешен HTML код.