Неделя, 28 Октомври 2012 11:20

Нова стратегия увеличава добивите на соя в ЕС до 5млн.т годишно

 На международен симпозиум във Виена учените от 10 страни
се обединиха около проект „Дунавска соя”. Единствен наш
представител беше ст.н.с.д-р Георги Георгиев


  Четвъртият мeждународен симпозиум по соята се проведе на 5 и 6 септември във Виена. За авторитетния форум в залите на Виенската земеделска борса се събраха над 200 учени от 10 страни от Централна и Източна Европа.
  Единствен представител от България беше директорът на Опитната станция по соята – Павликени ст.н.с.д-р Георги Георгиев. Той беше и първият учен от нашата страна, когото канят да изнесе доклад в рамките на симпозиума.
  Приветствия към гостите поднесоха двама министри - на земеделието, околната среда и управлението на водите на Австрия д-р Ники Берелакович и министърът на храните, земеделието и горите на провинция Бавария в Германия Хелмут Брунер. С добри думи към присъстващите се обърна и Матиaс Крон, предсeдaтел на Австрийската соева асоциация и на Дунавската соева асоциация.
  Предлагаме ви да научите повече за международния симпозиум от разказа на ст.н.с.д-р Георги Георгиев:


  „Общо 45 доклада бяха представени в двата дни на симпозиума. Един от най-интересните доклади беше изнесен от бившия комисар по земеделието към ЕК Франц Фишлер. В него се акцентира върху необходимостта от изработването на европейска стратегия за развитие на протеиновите култури, като акцентът е основно върху соята; на диверсификацията на земеделското производство и откриването на т.нар. зелени работни места.
  В моя доклад и презентацията представих анализ на площите, добивите, производството на соя в България, сортовия състав, групи на зрялост, време на сеитба и прибиране на соята, състояние и проблеми при растителна защита, главните фактори, влияещи отрицателно на соевото производство през последните 20 години, ситуацията около нормативните промени у нас, свързани със забраната на ГМО и др.
  След всички представени доклади изводът е, че България е на последно място по площ и производство на соя. Интерес предизвика фактът, че у нас се извършват научни изследвания по соята и имаме създадени наши сортове и технологии, които не са генетично модифицирани. В Павликени имаме създадени 7-8 сорта. Един от първите е „Павликени 121”, следват „Даниела”, „Мира”, „Сребрина”, „Роса”, „Ричи” и най-новият ни сорт от ранната група на зрялост „Авигея”. Оказа се, че

в Дунавския регион само в Сърбия и България
 се работи по селекция на соята.

  Румъния и България бяха посочени като страни с най-лоша структура на полските култури – ние имаме най-нисък дял на бобовите култури в сеитбооборота на полските култури.
  В края на форума беше приета декларация, която представихме на двамата министри. В нея се отдава изключително голямо значение на проекта „Дунавска соя” за развитието на соята в Европа. България е една от 17-те страни, включени в този проект. Необходимо е реално коалиране на страните по поречието на Дунав по политически, икономически, екологични критерии като се акцентира на изготвянето на единна протеинова стратегия за Европа. В момента ЕС внася годишно над 30млн.тона соя основно от Южна Америка. В рамките на следващите 5 години производството на Стария континент трябва да достигне 5млн.тона GMO-free (соя, която не е генномодифицирана, бел.авт.).
  Преработката на соя за храна на хората в Европа да достигне 50% от цялото производство на соя. В момента то е едва 3%. За сравнение в Австрия 40% от соята се използва за преработката в соеви храни за човека.
  За да е успешно това начинание, е необходимо коопериране в научните изследвания. Образно казано науката трябва да стигне до полето.
  Необходимо е също въвеждането на икономически стимули за производителите на GMO-free соя. Учените дадоха за пример Сърбия, която не е член на ЕС, но е с най-развито соево производство. Там имат и завод за преработка на соя за фураж и за храна за човека. Държавата стимулира производителите с 30 евро/тон.
  Във Виена се постави акцент научните изследвания да се засилят, да се работи в сътрудничество. Какво става в България?

Няма я подкрепата на държавата

  Само за последните години, откакто дойде на власт новото правителство се намали в пъти субсидията за научни опити. През 2008г. тя е била близо 200 000лв., през 2010г. – 100 000лв., година по-късно - само 37 000лв. До момента за 2012г. сме получили само 20 000лв. Намалението при нас е в пъти, не в проценти. А в страните, които споменах, изследванията се финансират от година на година завишено. Ние сме регистрирани по Търговския закон. Нашите приходи остават при нас, като съответно всички данъци, които дължат и предприятията, си ги плащаме. Един парадокс – ние внасяме повече ДДС, отколкото ни дава държавата за научна дейност.
  В Опитната станция вече две години сме почти на самоиздръжка. Земята ни е малко – само 1000дка. Освен соя, която е една от основните култури, произвеждаме стокова продукция от пшеница и слънчоглед. Извеждаме опити на други фирми и институти чрез договори, за да докараме средства за заплати и издръжка. Досега се справяме, нямаме задължения и неплатени заплати, но се вижда, че идва краят на тази тенденция. Нещата ще стигнат до невъзможност да си покриваме разходите и най-вече фонд работна заплата, защото с производството от тези 1000дка ние, освен материалната издръжка за научната дейност, покриваме и заплатите на 22 души персонал.
  Такова отношение към селскостопанската наука в България не помня за последните 14 години като ръководител!
  Нашата дейност в опитната станция е постоянна, един сорт се създава за няколко години. Новите два сорта – „Ричи” и „Роса”, и „Авигея”, който ще е на пазара следващата година, са сравнително отскоро. Имаме други линии, които все още не са представени за изпитване и одобряване. Имаме и разработена технология за производство на соя, която е одобрена от експертен съвет на Селскостопанска академия преди две години.
  Тук в станцията се поддържа растителният генофонд от над 500 сорта соя от цял свят, над 50 сорта от пролетен и зимен грах, фий, едногодишни и многогодишни фуражни треви. Поддържаме растителен генофонд от над 900 вида образци. Този генофонд също изисква разходи за поддръжка – ежегодна или през две години сеитба, прибиране, съхранение. Преди три години за този растителен генофонд държавата ни даваше около 5-6000 лв. От три години няма нищо.”

Записа Георги Бъчваров

 

 

 

Прочетена 1365 пъти Последно променена в Неделя, 28 Октомври 2012 18:18

Оставете коментар

Моля убедете се, че всички задължътелни полета (маркирани със звезда) са попълнени. Не е разрешен HTML код.