Печат на тази страница
Неделя, 28 Октомври 2012 12:18

Обувки по модел на Силвия Пантелеeва красят жени в Южна Африка и САЩ

  Хора от цялата страна, а и от чужбина се обръщат към павликенските майстори Силвия Пантелеeва и Тодор Иванов, за да си поръчат мечтаните обувки. Малко са занаятчиите като тях в България, а въпреки слабостта на нежния пол към обувките, голяма рядкост е да видиш жена, която прави обувки. Силвия отдели време от вечно запълнения си график, за да се срещне с репортер на „Павликенски глас” и да разкаже за професията, на която е отдала живота си. Пратка за Америка подготвяше майсторката малко преди да застане пред нашия диктофон.
  Съдбовна случайност бележи началото на нейния професионален път. След като завършва гимназия в родното Павликени, бъдещата обущарка иска да учи моден дизайн в Техникума по текстил в Габрово. Оказва се, че точно през тази година места за специалността не са открити. И както самата тя казва: „Компромисният вариант беше да запиша обувно производство просто за да завърша нещо”. Тогава тя не предполага, че това „нещо” ще се окаже нейната професия и съдба за цял живот. „Няма да се откажа, освен ако не ме принудят обстоятелствата”, размишлява днес.
Възможността да проявиш творчество, да вложиш идеи и след това да видиш резултата увлича Силвия по занаята още в началото на нейното обучение. Обущарката не е забравила първите си учители, от които е „откраднала” не само майсторлъка, но и любовта към занаята. „Научила съм много от класния си ръководител и от учителя ми по практика. Те бяха наистина много вещи, не като теоретици, които отчитат нещата по учебник и преподават сухо, а наистина те въвеждат в материята. Когато човек е минал един курс при тях, може да каже, че наистина владее тази материя”.
  Детската мечта на майсторката на обувки обаче е да стане учителка. Точно затова завършва българска филология, но никога не изневерява на занаятчийското си призвание. Другата нейна страст била журналистиката, направила е няколко опита да се развие в тази насока, но съдбата я връща при обувките. Възможността всеки път да експериментира и да надгражда себе си, както и индивидуалността на всяка поръчка, съхранява интереса й към работата. „Не се страхувам да опитвам нови неща на базата на опита и на знанията ми и когато се получи, това ме кара да пробвам още и още...”
  Професионалното усъвършенстване на дамата със златните ръце преминава през габровския завод за мъжки обувки и продължава в частна фирма. „Едното място ми даде основата, а другото – тънкостите, които са много важни, за да посмее човек да започне сам да работи. От практиката научих много неща, които от теорията не се научават, от нея получих опита, рутината, сигурността, че мога.”
  И така, след натрупания опит, заедно с Тодор създават свое ателие като първоначално за кратко само ремонтират обувки, а след това започват и да майсторят такива. „Пробвахме, видяхме, че се получава и смятам, че с всяка година ставаме по-добри”, със заслужена гордост обяснява Силвия.
Най-голямото удоволствие за нея е да види радост в очите на клиентите, след като пробват своите обувки, и да кажат, че направеното отговаря на очакванията им. Признава, че макар и рядко има неща, които не се получават така, както иска. „Всяка една поръчка я изживявам много драматично, започва едно мислене, след това в процеса на работа внимавам да не сбъркам, да не изцапам, да не направя нещо, което не трябва, затова много се радвам, когато се харесат обувките”.
  Поради голямото търсене на техните услуги майсторите са пробвали да създават конфекции и да обучават хора, които да им помагат да задоволят желанията на клиентите. „След много неуспешни опити в тази посока решихме, че сами сме си достатъчни. Оставаме на това ниво и ще развиваме идеите и качеството”. Оказало се е много трудно да предадат своя занаят на някой, който просто иска да работи нещо единствено заради заплатата. „Трябва да се работи с желание, любов и разбиране. Като няма разбиране, просто няма как да се получи”.
  Фактът, че пазарът е залят от всякакви обувки, не пречи на работата на занаятчиите. „Този, който търси качествена изработка, отговаряща на неговия стил, той ни намира и е доволен и казва на други”.
Обувки от паунови пера, всесезонни обувки (сандали, боти и ботуши в едно), обувки с двойни и тройни платформи. Това е малка част от творенията на майсторите обущари. Талантливата занаятчийка през смях казва, че предпочита да прави лесни обувки, но такива няма. Моделите са ексцентрични, сложни, с детайли, които изискват много внимание и спокойствие. Качествени материали, умения и познаване на материята са необходими за направата на качествени обувки.
  Работата в ателието започва сутрин рано и продължава понякога до полунощ. Майсторите предварително набелязват целите си за деня, разпределят работата и отварят вратите си за клиентите. Всеки чифт отнема различно време за изработка, някои цял ден или два.
  Запитана каква е нейната любима обувка, обущарката отговори, смеейки се: „Ето тези чехлички, само тях имам”. Тя призна, че не само няма време да си направи обувки, но може би от десет години не си е и купувала.
За добрия занаят обаче граници няма. Българи от всички точки на света си поръчват обувки от павликенските майстори - дори за Южна Африка са отлитали модели от Павликени.

Десислава Колева

Прочетена 2874 пъти

1 коментар