Неделя, 28 Октомври 2012 18:19

130 години православен храм „Св. вмчк Димитрий” с.Стамболово

  Още в първите години след Освобождението жителите на с.Стамболово, тогава именувано все още село Долни турчета, решават със свои сили и средства да съградят църква. “Село без църква не може“ е бил девизът на нашите деди. Тогавашният кмет на селото Петър Енев е застанал начело на сформирания организационен комитет за построяването на храма. Строежът започнал с голямо въодушевление и с чувство, че се върши нещо полезно и значимо. Тези хора, повечето от тях неграмотни, са се чувствали горди, че изграждат първата обществена сграда. Дълбоко в душите си са таили мисълта, че извършват едно свещено и историческо дело, което ще оставят за идните поколения. Така строежът, започнат през есента на 1881г., е завършен следващата есен. По-голямата част от необходимите материали, главно камъни и плочи, са били извадени и превозени на доброволни начала от кариерата на хълма откъм с.Дъскот. Хората от всяка къща със собствения си впрегатен добитък са докарали най-малко по 30 коли камъни за строежа. Камъните и плочите, основният строителен материал за църквата, са от типа пясъчник, който сравнително добре и лесно се обработва. Отвътре сградата е измазана, а отвън фугите са направени релефно с хоросанова мазилка.
Църковната сграда е строена без план, като е спазен геометричният център на селището от онова време. Строежът се е ръководел от майстор дели Иван Колев, наричан така заради буйния си нрав.
  Храмът е дълъг около 15м, широк около 10м и висок около7-8м. Църквата е еднокорабна с кръстовидна форма и балкон. Тя не е вкопана в земята, има висок барабан във формата на цилиндър, разположен в средата на покрива, с осем еднакви прозореца, които хвърлят обилна светлина върху вътрешността й. Покривът на барабана има полусферична форма, символизираща небесния свод. Камбаните, които първоначално са били две, са окачени в отделна постройка в близост до църквата.
  Отворите на вратите в страничната и в горната част са направени от издялани прави сводести камъни. Това придава монументалност на сградата. Покривът и подът първоначално са били покрити с каменни плочи. Около 1950 година е извършен основен ремонт на църквата и тежкият покрив от каменни плочи е заменен с цигли, а подът е покрит с чамово дюшеме.
  Отвътре църквата е измазана с хоросан и няма стенописи. Иконостасът не е резбован и на него са наредени иконите. Образите на светите отци са рисувани по познатия класически стил върху грундирани масивни дъски, без да е посочен авторът им.
  Преди Балканската война група стамболовчани, живеещи в Америка, подаряват за храма железен свещник. За посрещане на текущи нужди на черквата са предоставени ниви и гори.
  Строежът на църквата е започнал през 1881г. и е завършен през есента на 1882 г. Освещава се от Великотърновския митрополит Климент на 26 ноември 1882г. на Димитровден (стар стил), като я наричат “Свети великомъченик Димитрий“. Като признателност за подкрепата при построяването на църквата и приноса за благородната кауза в двора на храма са погребани Петър Иванов Енев, Димитър Тодоров Кроснаков - кметове на селото по това време, отец Стефан, медицинският фелдшер Никола Кожухаров. До гроба на отец Стефан символично е погребан загиналият на фронта през Отечествената война Цветан Иванов Попов.
  От 1883г. църковните служби се отслужват от отец Георги Банчев с енория в с.Лесичери. През 1888г. за свещеник е ръкоположен учителят от с.Вишовград Станко Атанасов, който с църковния сан приема името Стефан. Служи в храма до 1 октомври 1926г. След него е назначен Филип Якимов Марков от с.Стамболово. По-късно е назначен брат му Борис Кисьов. Грижите за църквата от него поема синът му Георги Якимов Марков.
  Подем в духовността на селото започна с назначаването в храма за свещеник на йеромонах Борис от 1996г. до 1998г. Със своята силна вяра и всеотдайност към Бога той успя да привлече местното население да бъде съпричастно към църковните служби, отслужвани в нашата църква.
По негова инициатива бяха събирани от къща на къща средства, които се използваха за ремонт на храма и смяна на кръста, издигащ се над купола.
  През 2004 г. бе сформирано църковно настоятелство към храма под вещото ръководство на Негово високо всепреподобие архиерейския наместник на Павликенска духовна околия отец Георгий, който на всички празници е с нас и изнася литургии. Назначен бе и клисар в църквата. След 5 години на застой християнският живот в селото отново зае полагащото му се място. Всяка сутрин и вечер камбаната оглася селото. Храмът е отворен на всички християнски празници. Отслужват се литургии. За приветливия вид на църквата се грижи клисарката Тодора Комитова.
  През 2008г. и 2012г. по молба на кметството от Дирекция „Вероизповедания” София бяха преведени средства, с които се възстанови куполът на църквата. През октомври започват ремонтни работи за възстановяване на старата камбанария.
  Благодарение на спонсори и на кмета Петър Петров се извършват частични ремонти на сградата. Арендаторите в Стамболово Стефан Таков и Станислав Дечев със собствени средства напълно възстановиха покрива на храма. Петър Комитов дари средства за подмяна на прозорците и изработи красиви декоративни пана с религиозни мотиви, които постави на стъклата на прозорците и купола. Кметът на селото Петър Петров дари нови царски двери за храма.
  Хората от селото не остават безразлични към дейността в храма като се грижат за добрия му вид, даряват килимени пътеки, покривки, свещници, нов полилей и друг инвентар. Няколко семейства от Великобритания, които сезонно пребивават в селото, дариха средства, които се използваха за частични ремонти. Всички дарители са записани в книгата за дарения на храм „Св. вмчк Димитрий”.
  Облагороди се дворът на църквата, направи се нова пътека, която води към храма, алеи с цветя, оформи се жив плет около църковния двор.
  Сега, когато се навършват 130 години от построяването на светия храм “Св. вмчк Димитрий”, застанали пред каменните му зидове, ние виждаме в неговите темели вградения ентусиазъм и онова неподправено чувство за силата и величието на труда на нашите деди. А ние, техните потомци, няма да пожалим сили да продължим достойно тяхното дело.

Галя Костова

ЗАРЪКАТА

  За кой ли път отварям желязната врата и влизам в църковния двор. Той ме посреща както винаги – притихнал и вглъбен в спомени за отминали времена и случки.
  Може би си спомня за далечната есен на 1881 година, когато е изпълнен с радостния говор на ентусиазирани стамболовчани, ръководени от кмета Петър Енев, решили да построят своя църква. Скърцат колите, пълни с камъни, превозвани от кариерата на дъскотския път. Умора? Кой ти усеща умора, всеки се труди и помага с каквото може за изграждането на това свято място, което ще служи не само на тях, а и на поколения стамболовчани.
  Влизам в църквата „Св. вмчк Димитрий” - така е кръстена от жителите на селото на 26 ноември 1882г. - Димитровден по стар стил, осветена от Великотърновския митрополит Климент. Денят на освещаването е приет и за събор на Стамболово.
  От иконостаса ме гледат светците и сякаш казват: „Покай се, помоли се и преди всичко действай, кмете. Длъжен си! Длъжен си пред тези, които я построиха, пред първенците на селото, погребани в църковния двор, пред тези, които идват след теб!”
  Напускам Светата обител, зареден с енергия, решен да изпълня заръката!

Петър Петров
Кмет на с. Стамболово


Прочетена 1581 пъти

Оставете коментар

Моля убедете се, че всички задължътелни полета (маркирани със звезда) са попълнени. Не е разрешен HTML код.