Неделя, 28 Октомври 2012 18:21

За загиналите в Балканската война войници и офицери от павликенския край

  Едно от най-драматичните събития в историята на България през първата половина на ХХ век е участието на страната ни в Балканските войни 1912-1913г. Жителите на селищата от Павликенския край не остават безучастни към тези събития. Запазили в себе си духа и традициите на националноосвободителните борби от периода на Възраждането, жителите от региона участват във войните с високо чувство на патриотизъм и отговорност към Родината.
  Обявяването на първата Балканска война се приема с голям възторг както в цяла България, така и в Търновска околия, към която принадлежат селата около Павликени (т.е. бившата Павликенска административна околия). Мъжете от 20-те села на Павликенския край се вливат в редиците на българската армия, изпълнени с патриотични чувства, много ентусиазъм и с вярата, че ще участват в една справедлива война за освобождението на все още поробените братя българи, останали в пределите на Османската империя.
Общата мобилизация за първата Балканска война е обявена с царски указ на 17.09.1912 г. Мобилизираните от Търновска околия, заедно с тези от Горнооряховска, Габровска, Дряновска, Русенска, Беленска и Тутраканска околия влизат предимно в състава на 5-та Дунавска дивизионна област. Тя е създадена още през 1892г. при въвеждането на дивизионната организация в българската армия.
  Мобилизираните жители от селата в Павликенския край станали съставна част предимно на 18-ти пехотен Етърски полк. Той е сформиран на 1 април 1889г. с княжески Указ №11 на базата на 6-ти пехотен Търновски полк, който е участвал в Сръбско-българската война от 1885г. В редовете на 18-ти пехотен Етърски полк освен Търновската били зачислени и 2-ра Габровска и 3-та Еленска дружина. В хода на Балканските войни 18-ти пехотен Етърски полк влиза в състава на 2-ра бригада от 5-та Дунавска дивизия, която е важна част от наличния състав на командваната от ген.-лейтенант Радко Димитриев Трета българска армия. По време на войната от състава на 18-ти пехотен Етърски полк е сформиран и 46-ти пехотен полк. Немалка част от бойците на Павликенския край са воювали и под знамената на 46-ти пехотен полк. Поради принадлежността на някои от селата около Павликени към други административни околии по времето на Балканските войни част от мобилизираните били зачислени към 33-ти пехотен Свищовски полк, в 5-ти опълченски полк, във 2-ри, 9-ти, 20-ти и други пехотни полкове.
  Бойците от 18-ти пехотен Етърски полк участват в едни от най-важните във военностратегическо отношение битки на Балканските войни. В периода от 15 до 21.10.1912г. войниците от Търновско се сражават при Лозенград, Люлебургас, Бунархисар. Не случайно най-много загинали от павликенските села са убити край Бунархисар. Само на 16 октомври 1912г. загиват 123 войници и офицери –земляци от Павликенския край. Относително немалък е и броят на загиналите в битките край Чифликкьой, с.Тарфа, с.Софас, проведени в периода 5 – 21.03.1913г. Мнозина загиват в района на днешния град Странджа.
  След края на първата Балканска война 18-ти пехотен Етърски полк получава заповед на 22.05.1913г. да достигне до р.Мидия на Черно море, а на 25 май с.г. е прехвърлен по море до Варна. От там в началото на м.юни 18-ти и 46-ти пехотен полк са предислоцирани на запад до гара Сливница и се установяват на лагер до вр.Козек.
  В навечерието на Междусъюзническата война през лятото на 1913г. 18-ти и 46-ти пехотен полк са обединени в рамките на 3-та бригада от 5-та Дунавска дивизия. В този си състав двата полка воюват и дават десетки жертви край с.Дъсчен кладенец, в района на Босилеград, в подножието на вр.Тумба. С много героизъм бойците от Търновския край заемат масивите Рудино и Белут, сражават се и превземат вр.Кървав камък, Цветков гроб, Острика, Грамада и други. На 18 юли 1913г. военните действия са прекратени, а десет дена по-късно е подписан пагубният за България Букурещки мирен договор, донесъл за страната и народа ни голяма национална катастрофа.

Нели Цонева 
Директор на Исторически музей - Павликени

Прочетена 1154 пъти

Оставете коментар

Моля убедете се, че всички задължътелни полета (маркирани със звезда) са попълнени. Не е разрешен HTML код.