Димитър Димитров беше преизбран за кмет на с.Батак. На балотажа на 7 октомври кандидатът на БСП получи 285 гласа срещу 241 за Асен Асенов, издигнат от СДС и ДПС. Право на глас имаха 679 души. Гласуваха 548. Недействителните бюлетини са 22. Димитров бе избран за кмет и на редовните избори миналия ноември, но не беше заличил фирмата си в законовия срок, заради което ОИК прекрати пълномощията му и насрочи частичен вот в селото.

Едно от най-драматичните събития в историята на България през първата половина на ХХ век е участието на страната ни в Балканските войни 1912-1913г. Жителите на селищата от Павликенския край не остават безучастни към тези събития. Запазили в себе си духа и традициите на националноосвободителните борби от периода на Възраждането, жителите от региона участват във войните с високо чувство на патриотизъм и отговорност към Родината. Обявяването на първата Балканска война се приема с голям възторг както в цяла България, така и в Търновска околия, към която принадлежат селата около Павликени (т.е. бившата Павликенска административна околия). Мъжете от 20-те села на Павликенския край се вливат в редиците на българската армия, изпълнени с патриотични чувства, много ентусиазъм и с вярата, че ще участват в една справедлива война за освобождението на все още поробените братя българи, останали в пределите на Османската империя.Общата мобилизация за първата Балканска война е обявена с царски указ на 17.09.1912 г. Мобилизираните от Търновска околия, заедно с тези от Горнооряховска, Габровска, Дряновска, Русенска, Беленска и Тутраканска околия влизат предимно в състава на 5-та Дунавска дивизионна област. Тя е създадена още…

Още в първите години след Освобождението жителите на с.Стамболово, тогава именувано все още село Долни турчета, решават със свои сили и средства да съградят църква. “Село без църква не може“ е бил девизът на нашите деди. Тогавашният кмет на селото Петър Енев е застанал начело на сформирания организационен комитет за построяването на храма. Строежът започнал с голямо въодушевление и с чувство, че се върши нещо полезно и значимо. Тези хора, повечето от тях неграмотни, са се чувствали горди, че изграждат първата обществена сграда. Дълбоко в душите си са таили мисълта, че извършват едно свещено и историческо дело, което ще оставят за идните поколения. Така строежът, започнат през есента на 1881г., е завършен следващата есен. По-голямата част от необходимите материали, главно камъни и плочи, са били извадени и превозени на доброволни начала от кариерата на хълма откъм с.Дъскот. Хората от всяка къща със собствения си впрегатен добитък са докарали най-малко по 30 коли камъни за строежа. Камъните и плочите, основният строителен материал за църквата, са от типа пясъчник, който сравнително добре и лесно се обработва. Отвътре сградата е измазана, а отвън…

Хора от цялата страна, а и от чужбина се обръщат към павликенските майстори Силвия Пантелеeва и Тодор Иванов, за да си поръчат мечтаните обувки. Малко са занаятчиите като тях в България, а въпреки слабостта на нежния пол към обувките, голяма рядкост е да видиш жена, която прави обувки. Силвия отдели време от вечно запълнения си график, за да се срещне с репортер на „Павликенски глас” и да разкаже за професията, на която е отдала живота си. Пратка за Америка подготвяше майсторката малко преди да застане пред нашия диктофон. Съдбовна случайност бележи началото на нейния професионален път. След като завършва гимназия в родното Павликени, бъдещата обущарка иска да учи моден дизайн в Техникума по текстил в Габрово. Оказва се, че точно през тази година места за специалността не са открити. И както самата тя казва: „Компромисният вариант беше да запиша обувно производство просто за да завърша нещо”. Тогава тя не предполага, че това „нещо” ще се окаже нейната професия и съдба за цял живот. „Няма да се откажа, освен ако не ме принудят обстоятелствата”, размишлява днес.Възможността да проявиш творчество, да вложиш…

 На международен симпозиум във Виена учените от 10 страни се обединиха около проект „Дунавска соя”. Единствен наш представител беше ст.н.с.д-р Георги Георгиев Четвъртият мeждународен симпозиум по соята се проведе на 5 и 6 септември във Виена. За авторитетния форум в залите на Виенската земеделска борса се събраха над 200 учени от 10 страни от Централна и Източна Европа. Единствен представител от България беше директорът на Опитната станция по соята – Павликени ст.н.с.д-р Георги Георгиев. Той беше и първият учен от нашата страна, когото канят да изнесе доклад в рамките на симпозиума. Приветствия към гостите поднесоха двама министри - на земеделието, околната среда и управлението на водите на Австрия д-р Ники Берелакович и министърът на храните, земеделието и горите на провинция Бавария в Германия Хелмут Брунер. С добри думи към присъстващите се обърна и Матиaс Крон, предсeдaтел на Австрийската соева асоциация и на Дунавската соева асоциация. Предлагаме ви да научите повече за международния симпозиум от разказа на ст.н.с.д-р Георги Георгиев: „Общо 45 доклада бяха представени в двата дни на симпозиума. Един от най-интересните доклади беше изнесен от бившия комисар по земеделието…

Голям концерт събра на площада в Лесичери буквално всички жители на селото по повод 140-та годишнина на читалище „Надежда-1872”. Народната певица Гуна Иванова, самодейна фолклорна група „Детелини” при читалището и клубът за народни хора „Люти чушки” повдигнаха настроението на присъстващите в празничния ден. „Празникът е голям не само за нас, а за цялата общественост на Павликенска община, защото отбелязва годишнината на това славно и самобитно дело – създаването на читалище „Надежда”, каза в словото си секретарят библиотекар Даринка Филипова. Тя подробно разказа историята на читалището и изказа признателността на поколенията към всички самодейци в културната институция. Читалището е създадено през 1872г., в зората на Българското възраждане, като отец Матей Преображенски му дава името „Селска радост”. В първите месеци заедно с 25 будители той поема по пътя на народното просвещение. Пръв председател на читалището е бил Георги Банчев. Първи дом за културата в Лесичери е малкото параклисче. До късна нощ мъждука светлината на газеничетата и свещите. Четат се и се препрочитат книги, носени от отец Матей. Бурна дейност се развива съвместно с изграждания революционен комитет. В резултат на това се подготвят…