Четвъртък, 18 Октомври 2018 10:53

190 години от рождението на отец Матей Преображенски – Миткалото

  Отец Матей Преображенски е един от най-големите български възрожденски будители, просветител, бунтовник и самобитен изследовател. Той е един от видните представители на българското национално освободително движение, останал завинаги в най-светлите страници на българската история със своята разностранна и народополезна обществено-политическа дейност. В народната памет отец Матей е пътуващ книжар и народен лечител, верен другар на Левски и куриер на революционната организация, основател на читалища и училища, селекционер и изобретател, вечният скиталец, воден от жадната му за нови знания душа. 

  Моно Петров Сеизмонов, каквото е светското име на отеца, е роден през октомври 1828 г. в с. Ново село, Търновско. Останал сирак като дете, той постъпва в Дряновския манастир да учи занаят. През 1848г. е подстриган за монах в Преображенския манастир. В периода 1851-1861 г. посещава всички по-големи български манастири, като няколко години остава в християнските обители на Света гора Атонска. По време на скиталчествата си чете усърдно книгите в манастирските библиотеки. Проявява интерес към точните науки, механиката, географията, опитва се да построи вечен двигател и пясъчна мелница, изработва сам прототипи на вечен календар и на пушка. Автор е на книги с църковен характер. Пътува до Цариград, Йерусалим, Русия, Влашко и Бесарабия.

  През 1862г. отец Матей постъпва в Първа българска легия. На следващата година предвожда малка чета, с която влиза в България и води успешно сражение с турски отряд. През 1863г. облича отново расото и се посвещава на обществена дейност. 

  В периода 1864-1869г. този свят човек изпълнява призива на Раковски за просвещение на българите и предава на хората своите умения и знания. Пътува по българските земи като книжар и проповедник, разпространява жития на светци и „История славянобългарская“, както и книги, посветени на българската история. Особено активен е в Търновския край, където помага при изграждане на училища и читалища, организира земеделски сдружения, учи хората на билколечение, посвещава се на просвещението им. 

  В летописа на с.Михалци като основоположник на местното училище завинаги остава името на отец Матей. По негова идея през 1868г. в селото се създава просветителски комитет с председател поп Стефан Трифонов, чиято цел е да се построи училищна сграда. Идеята се реализира през 1870 г., когато се изгражда сграда на Българско народно взаимно училище. В нея едно от помещенията е определено за основаното същата година народно читалище. Негов пръв председател става даскал Петко Иванов Дюкянджиев, но идеята за името на читалището – „Съединение”, принадлежи на отец Матей. Навярно съществуващите в селото вражди между отделните родове подтикват Миткалото да предложи това наименование. Житейският му опит е подсказал, че работата в една общност върви само когато има „съединение” на идеи, на дела и на работа. А отец Матей бил човек с голям и заслужен авторитет сред жителите на с.Михалци. Сладкодумен разказвач, натрупал много практически знания и умения, той умеел не само да обедини хората около себе си в името на една идея, но и да повлияе на решенията им.

  Името на Преображенския монах, който много често отсядал в с.Михалци, е останало в паметта на хората и във връзка с назначаването на Тодор Лефтеров за учител в местното училище. Тодор Лефтеров (1852 – 1876) е роден в Търново, получил високо за времето образование в Манчестър. Отец Матей успява да убеди местните чорбаджии да назначат за учител в Михалци младия и интелигентен европейски възпитаник и да му дадат голяма годишна заплата. Именно Тодор Лефтеров прави реформата в училището и започва да преподава според новата и модерна тогава взаимоучителна метода.

  В народната памет на хората от Павликенския край отец Матей Преображенски е почитан като основател на местните читалища. В читалищните летописи на селата Мусина, Михалци, Горско Сливово, Ново село и Сухиндол името на Матей Петров е първо сред основателите. То е пряко свързано и със създаването на първото селско читалище - „Селска любов” в Бяла черква. Новосъздаденото читалище получило като дарение от отец Матей девет книги, сред които и собствените му издания на „Варлаамови притчи” и „Защита на православието”.

  Обществено-политическата му дейност е многообразна и остава завинаги в народната памет. Обикаляйки по селата, той не само учи хората на четмо и писмо, разпространява книги, но се проявява и като народен лечител (хомеопат). В дисагите си той носи различни билки, треви и цветя и щедро раздава знанията си на лечител. Учи хората как да познават билките, как да си приготвят отвари и с кои растения или плодове какви болести могат да лекуват. Помагайки на хората с билки и съвети, той никога не вземал пари за това. През 1868 г. в с.Ново село, Троянско спасил много деца, болни от дифтерит. Много от рецептите Матей Петров научил по време на престоя си в Атонските манастири. За невероятните умения на отец Матей като лечител разказва йеромонах Неофит Калчев, който живее с Миткалото в една килия в Преображенския манастир през 1872-74 г. и осем пъти издава „Народен домашен лекар”, където са записани рецептите на отец Матей. Много от тях са с отдавна доказани лечебни свойства и се използват и до днес.

  Разнообразните и задълбочени познания на отец Матей се проявяват и в областта на земеделието. Под негово ръководство се организира първото земеделско дружество в с.Мусина, а през 1872 г. създава първата трудова кооперация в с.Михалци. Натрупал много знания и умения, обикалял земите на различни народи, той предавал познанията си и учел хората как да си правят зеленчукови градини, как да отглеждат буби и различни земеделски култури. В Търновския край Миткалото е запомнен и като добър селекционер на люти чушки. На негово име и до днес се отглеждат т.нар. „калугерки” или „матейки” – тънки, дълги и сладки чушки с много малко семки. От тях се приготвя сладък червен пипер, а в миналото някои домакини дори приготвяли от тях мармалад.

  Особено интересни са техническите умения, опити и изобретения на отец Матей Преображенски. Още като монах в Атонските манастири, на брега на Бяло море, той прави опит да създаде „вечен двигател”. На брега на р.Янтра край Търново той построява здание, в което продължава опитите си с помощта на падаща вода да задвижи морска мелница. Сам конструира модел за пушка, която изработва търновският майстор Георги Тюфекчийчето. Има сведения и за негов модел и чертеж на дървен топ. В народната памет на хората от с.Михалци е запазен споменът за опитите на отец Матей да направи водна помпа от дърво, обковано с желязо, и зъбчатка (т.нар. карадолап). По спомени на Нейко Хр. Владков, изследовател и краевед на с.Михалци, този прототип е бил запазен до 1936 г.

  Най-голямото му техническо и научно постижение е създаването на „Вечен календар”. Прототипът на такъв календар е бил създаден от дъски и хартия, с няколко концентрични кръга, които се въртят около обща ос и със стрелка в средата, която да показва различните дати от календара. За съжаление, това творение не е запазено, но затова пък е съхранен стенописът „Вечният календар”. Създаден по идея на отец Матей Преображенски през 1870 г. и нарисуван от зограф Венко Калчов от Трявна върху външната стена на сградата на Българско народно взаимно училище в с.Михалци, Павликенско. Календарът е създаден и стенописан, за да послужи за обучение на децата в това училище. От него децата трябва да научат християнските празници, службите, които се водят в деня на всеки светия, дните на пост и датите на големите християнски празници. „Вечният календар“ е единственото запазено веществено доказателство, илюстриращо самородния гений на отец Матей Преображенски. От 2000 г. оригиналът се съхранява в Исторически музей – Павликени.

  Значима страница от смисления живот на отец Матей Преображенски е неговата революционна дейност и отдаденост на българската национална революция. Близък приятел и съмишленик на Г.С.Раковски, Васил Левски, Ст. Стамболов, Ангел Кънчев, Бачо Киро, Т. Лефтеров, Хр. Иванов – Големия, Хр. Караминков – Бунито и на много други дейци от Търновско и страната. Неговото име се сочи като основател на местните революционни комитети в селата около Павликени и Търново.

  1872 г. е паметна за жителите на селата Мусина, Михалци, Бяла черква, Голямо Ялари (дн.с.Русаля) и други села в региона. На 26 февруари Ангел Кънчев и Миткалото посещават с.Мусина и в дома на поп Иринчо Петров основават местния революционен комитет с председател Аврам Петков Стамболски. На следващия ден Ангел Кънчев, придружен от Миткалото, пристигат в с.Михалци. Двамата са настанени в къщата на поп Стефан Трифонов, където се събират членовете на местния таен революционен комитет. На това важно събрание поп Стефан е избран за председател на организацията, а Йордан Начев – за касиер. Присъстващите полагат клетва пред А.Кънчев и Миткалото, а те от своя страна им дават наставления по «Наредата».

  На 28 февруари верните другари и съмишленици Ангел Кънчев и отец Матей пристигат в Бяла черква със същата мисия. В дома на Дончо Петров и сина му даскал Атанас Дончев се събират местните революционни дейци – Бачо Киро, Васил Неделчев, поп Гавраил, Анчо Ангелов, Георги Несторов, Димитър Коевцалията, Тодор Пенчев и Георги Илчев. Пратениците на Търновския революционен комитет четат пред събралите се «Наредата», приема се уставът на организацията, полага се клетва и се основава местният революционен комитет с председател даскал Бачо Киро Петров. 

  След обесването на Левски, неговото свято дело е продължено от Стамболов и Миткалото. Те обикалят селата, за да съживят местните революционни организации и за да създават нови.

  Отец Матей Преображенски умира през 1875 г. на 47-годишна възраст.

  За трайната диря и светлия пример, които отец Матей Светопреображенски оставя с живота и делата си, говори и един позабравен обичай. По пътя между В.Търново и Севлиево, край с.Ново село се намира неговият паметник костница, издигнат по проект на архитект Леон Филипов. Десетки години през ХХ в. автомобилистите, минавайки край паметника на Миткалото, натискаха клаксоните за поздрав. Сякаш искаха да кажат на скромния и свят монах, че уроците и делото му не са забравени, че той е още жив в народната памет и че хората продължават да го обичат и почитат.

Нели Цонева

Директор на Исторически музей – Павликени

 

Прочетена 249 пъти

Оставете коментар

Моля убедете се, че всички задължътелни полета (маркирани със звезда) са попълнени. Не е разрешен HTML код.