Четвъртък, 18 Октомври 2018 11:24

Янка Рупкина: „Голямото име се дължи на големия труд“

Янка Рупкина: „Голямото име се дължи на големия труд“ Владимир Пенчев

  На 15 авгycт Янка Рупкина навърши 80 години. Паметен ще остане както за нея, така и за обичната й публика бенефисът в Павликени. Защо в малкия, но китен град? На този въпрос певицата отговори непретенциозно, че се чувства признателна за поканата на кмета инж. Емануил Манолов в последните години да участва като председател на журито на Фолклорния фестивал „Северняшка китка”. Също така допълни: “Много ми допада градът, хората също са прекрасни, има много талантливи деца и по-големи, певци и танцьори, затова реших да го направя тук и да се срещнем по-близо с публиката“. „Поводът е 60 години на сцена и 80 години възраст, а не старост“, допълни с усмивка певицата. По време на концерта публиката се наслади на хубавите народни песни на неземната Янка Рупкина, ДесиСлава, квартет „Славей“, Петя Панева и София Иванова, местните ансамбъл „Развитие“ с главен художествен ръководител Йордан Йорданов и оркестър „Павликени“. Всички нейни колеги музиканти, участници в програмата, получиха приз „Янка Рупкина“. Водещ на събитието бе Драгомир Драганов. 

  Впечатленията на народната певица от фестивала в Павликени са прекрасни. По думите й много талантливи деца и възрастни са участвали през годините. „Хоровете ви са прекрасни, на професионално ниво. Преподавателите, диригентите на хоровете си гледат съвестно работата и звученето беше много хубаво, аз се радвах от сърце“, допълни народната певица. Тя подчерта, че повечето от песните, които участват на фестивала, са автентични. Харесва, че се издирват песни, които не са пети досега. Прави й впечатление, че в павликенския край музиката е различна и не толкова позната на публиката. 

  Според певицата различното при нея е, че е надарена от Бог. „Така ми е налял всичко, толкова много, че имам още неизпети песни“, говори с усмивка за таланта си. Споделя, че любовта й към народната песен започва от най-ранно детство, когато се е наслаждавала на пеенето на баба си Янка, после слушала баща си, майка си, лелите, които пеят от сърце и душа. „Така заобичах народната музика. Но голямото име се дължи на големия труд. Аз съм работила много, за да достигна до този момент на голяма изява“, категорична е певицата. 

   Бъдещето на фолклора според нея е в самия факт, че го има и днес, въпреки затишието назад във времето. Според Янка Рупкина българската народна музика има почитатели по целия свят. Това твърдение тя подкрепя с наблюденията си от участия като жури в страната и чужбина. Преподавала е народна музика в Австралия, Америка, Холандия, Белгия. По думите й от няколко години се провежда конкурс с награди и приз „Янка Рупкина“ и предстои наградата да излезе извън пределите на родината, но все още не са решили къде за първи път ще бъде даден този приз. Певицата споделя, че в Пелопонес правят прекрасни конкурси с участието на наши български състави, на живеещи в Америка емигранти. Според нея трябва да бъдат изпратени и деца от Павликени на този конкурс.

  „Не ги усетих тези години, кога станах на 80!“, казва с усмивка и оптимизъм певицата. Заявява, че не се грижи за външния си вид, но това, че изглежда прекрасно за годините си, отдава на факта, че е силна духом, което най-вече я крепи. Работи много и пътува. „Докато пея хубаво, ще съм на сцена, като усетя, че гласът ми пада, ще сляза от сцената“, категорична е Янка Рупкина. „Всеки божи ден аз си пея вкъщи - при готвене, подреждане, по пътя до спирката си попявам. Автобиографията ми е толкова богата и продължава да се допълва“. Тя е сред първите певци новатори редом до Емил Димитров, като още през 1985 г. прави дискотечен вариант на песните “Седнало е Джоре дос“ в Холандия, „Мари Марийко“, а „Слънцето трепти, захожда“ – в джаз вариант. По думите й много хора мислят, че певците като нея са милиардери, дори преди години една баба в разговор отбелязва, че ако отделя по 10 лв. на участие, ще може да си издаде всички песни. Певицата е убедена, че един ден ще успее да издаде творчеството си на дискове. На бенефиса в Павликени тя направи няколко песни в рок вариант с варненска рок група.  

  За миналото изпълнителката си спомня с добро. Казва за себе си, че е била бунтарка и не е харесвала някои неща в предишния строй, но не отрича, че има и много хубави неща направени. „Народът живееше добре, макар и с по-малко средства, правителството по време на другаря Тодор Живков и особено самият той много обичаше народната музика и се правеха много концерти, макар и с ниско заплащане. И без пари сме пели, но това ни направи нас много големи, не мислехме за пари, търсехме изява и държавата ни пращаше на концерти в страната и чужбина. Не се пречеше на изпълнителите, когато имахме вина, си понасяхме ударите“, разказва певицата.

  Всички песни на неземната Янка Рупкина са завет към поколенията, но най-голямата й песен си остава „Калиманку Денку“. Певицата държи да подчертае, че е част от бившата „Мистерия на българските гласове“, тъй като сега други изпълнители се подвизават под това име. Тя заявява, че не се сърди, но отбелязва, че певиците, с които е била на работа в бившия хор, са истинската „Мистерия“. Песента „Калиманку Денку“ в обработка на Красимир Кюркчийски впечатлява особено много швейцарския продуцент Марсел Селие, който я нарежда сред любимите си в поредицата албуми на „Мистерията на българските гласове“. Единствена до момента сред родните музикални таланти Янка Рупкина печели престижната американска награда „Грами” през 1990 г.

  „Народът ни обича и ще ни обича, но има хора, които не ни разбират, или не искат да признаят, че ние допринасяме да се помни България, ние – певците, музикантите, спортистите. Който ни е оценил, добре, другите да са живи и здрави, но е болно за много от колегите ни. Признанието е много за нас. Радваме се на поздравителни адреси дори“, добави певицата. Много пъти е имала предложения да остане в чужбина, да работи при много добри условия, много пъти си е събирала куфарите, за да остане, но когато си представя, че близките й в България я чакат, тя се прибира у дома. За пример дава едно от поредните си завръщания от чужбина: след тримесечен престой в Америка, слизайки на летището, целува майката земя и бива сравнена от своите близки, макар и на шега, с патриотите от кораба „Радецки“.

  „Както са цветни костюмите с хубавите шевици, такъв е и животът ни“, казва още певицата. Тя не скрива, че си поплаква тайно и се радва на невръстните дечица, 2-4-годишни облечени в красиви народни носии. Таблетът й е пълен със снимки от представяния на певци и танцьори с великолепни народни носии. „Обръщам внимание на най-дребните неща от живота, правя снимки на прекрасни природни кътчета в България. Моят живот е много хубав независимо от случките в него“, споделя Янка Рупкина.

 

Прочетена 616 пъти

Оставете коментар

Моля убедете се, че всички задължътелни полета (маркирани със звезда) са попълнени. Не е разрешен HTML код.