Много са българските обичаи, но едни от най-пъстрите, най-очакваните, най-топлите и изпълнени с най-много надежда за събуждането на природата за нов по-добър живот са Лазаровден и Цветница. Вярно е, че напоследък все повече от важните неща забравяме или просто нямаме време за тях, но пропуснем ли да нахраним душите си, така както са го правили нашите прадеди от столетия насам – поддържайки българските народни традиции, то няма смисъл от съществуванието ни тук и сега. Ето как мислим ние - все още ненапусналите родното българско село Горна Липница. И за да докажем на целия свят, макар и малко като брой жители, че искрицата на българския дух е жива, ние отбелязахме изминалите празници подобаващо. Лазарки, пременени с национални носии, накичени с венчета и цветя, носещи в ръце своите украсени кошнички, не се спряха, въпреки студеното време, и обиколиха някои от къщите в селото като пееха на стопаните за здраве и плодородие. Надежда Конакчиева читалищен секретар