Четвъртък, 19 Август 2021 20:54

Павликени е постоянно дишащо сърце на българския шахмат

В последните години шахматът се развива динамично в град Павликени. Всъщност този спорт има богата история в нашия град, а днес разказ за миналото ни представя майстор Цвета Галунова чрез спомените на нейния баща фм Тодор Галунов.

 

   Няма шахматист, който да не е чувал за легендарните турнири в Павликени. Моето поколение и тези след мен, за съжаление, с малко изпуснаха да бъдат съвременници на тези емблематични събития, но за сметка на това в моето обкръжение често се споделяха спомени за емоциите от миналия век, изживени в „града на розите”. И така аз в захлас слушах за любимите турнири в Павликени, които всички чакали с нетърпение. Всеки един сезон бил белязан с поне по един такъв, така минимум четири пъти в годината шахматисти от цяла България, както и много спортисти от съветските републики и държави от Централна и Източна Европа са гостували в Павликени, за да премерят сили в любимата игра. Павликени е постоянно дишащото сърце на българския шахмат. 

   Освен като събирателен пункт за шахматисти и приятели, с течение на времето Павликени се изгражда като основен център на шахмата, в който се провеждат едни от най-престижните турнири през годината. За съжаление, всичко това е приключило в края на миналия век. Тогава аз съм била едва 5-годишна и тъкмо съм правила своите първи стъпки в шахмата. 

   Моят баща и фиде майстор на спорта Тодор Галунов, който е роден в Павликени и израснал в павликенското село Караисен, е играл на всички турнири в античния град. Той често ми разказва за онези славни времена на шахмата в Павликени. По време на един от разговорите на тази тема той извади снимка от архивите си и сладкодумно, типично в негов стил, ми заговори.

   „Снимката е от септември 1988 г. Правена е малко преди да навърша 24 години. Както се казва "по-млад и отсега". Поводът е закриването на международния турнир по класически шахмат "Павликени 88". Разделих 2-9 място със 7 т. от 9 възможни. Участваха 151 състезатели, които се бориха в 9 кръга по швейцарска система. Проведе се и много силен блицтурнир на контрола 5 минути, където също успях да се класирам на челните места. Имаше масово участие в турнира от републиките на тогавашния Съветски съюз. В първата десетдневка на септември Павликени живееше под знака на шахматния турнир. Освен състезателите имаше и много придружители и зрители в модерната спортна зала, осигуряваща комфортно провеждане на турнира. С този турнир реално започна първият силен период на шахмата в Павликени, продължил до края на ХХ век”, казва Тодор Галунов.

   „Турнирите се утвърдиха. Най-силният, „големият“, както му казвахме, си беше винаги в началото на септември. Проведоха се 12 големи турнира. Те си бяха празник за шахмата, мисля и за града. Числото на участниците беше около 150, а с тях гости, приятели… Последният голям турнир бе 13-ти поред. Той се проведе, но поради дефицит на средства дори и вече скромните награди не бяха раздадени, което остави не съвсем приятни спомени у последните призьори в Павликени, но този „инцидент” не успя да засенчи хубавите спомени от шахматните традиции, залегнали в спомените на шахматната общественост.”

   „Павликени неведнъж е посрещал известни имена в шахмата като Антоанета Стефанова, Веселин Топалов, Иван Чепаринов, Наталия Жукова и дори най-известната от унгарските сестри Полгар – Юдит, най-голямата и най-успешната. Успоредно с турнирите през септември се утвърдиха и още 3, които бяха тридневни – през април, юни и ноември. Те също събираха силен състав от национално известни състезатели. Играеше се в Спортната зала, в ресторант „Ракета“ или „Росица“. Освен това Павликени бе домакин и на различни областни първенства, както и на прояви от държавния календар.”

   Баща ми продължи разказа си. Темата премина в появата на първия отбор на Павликени, както и надеждите и очакванията, дошли с него.

    „През 1995 г. в един разговор между мен и г-н Христо Димитров се породи идеята да се прави силен мъжки отбор, който да преодолее „Б” групата и да заиграе в „А” група. За капитан на отбора избраха мен, защото съм роден в Павликени. За да подсилим отбора, привлякохме мм Сашо Николов от София, мс Светлин Стоянов от Добрич, Емил Ангелов от Плевен, Петър Янчев от Русе. В отбора се включиха и младите павликенски състезатели: Анатоли Асенов, Филип Асенов, Румен Асенов, Кирил Цонев – възпитаници на местната школа. През 1996 г. отборът убедително спечели „Б“ група и завоюва правото да се състезава в желаната „А“ група.

   Първата „А” група за отбора на Павликени в историята на шахмата се проведе през лятото на 1997 г. в Пловдив. Очакванията за силно представяне бяха основателни. Участваха 12 отбора, които в резултат на системата за игра в хода на турнира се разделиха на първа половина, бореща се за 1-6 място, и втора половина от 7 до 12 място. Стартът ни не бе добър и попаднахме във втората половина. Там обаче отборът показа силна игра и убедително спечели срещите си, класира се първи в групата и зае 7-мо място в крайното класиране. Огромен успех, силна игра за дебютанти.

   Следващата 1998 г. „А” група бе в Благоевград. Системата на провеждане вече бе швейцарска и всички участваха в общ турнир. Мисля, че след третия кръг Павликени поведе в класирането. Пресата отрази сериозно този факт. Акцентираше се, че клуб от малък град е повел на държавното първенство. Тогава г-н Христо Димитров ми каза: „Ти си капитан на отбора и искам да знаеш, че аз преживях вече радост, която едва ли ще се повтори. Поведохме в класирането.“ После нещата не се развиха благоприятно и по-добре комплектованите отбори ни изпревариха. Мисля, че заехме 6 място.

   Успешно бе и участието в „А” групата през 1999 г. на Златни пясъци. Отново швейцарска система и отново битка за първата шестица. Класирахме се някъде там, но не помня точното място. Павликени се утвърди като сериозен участник в държавните първенства.

   Следващата 2000 г. бе последната за мъжкия отбор. Буквално ден преди турнира се оказа, че отборът не може да замине поради финансови проблеми. Така приключи мъжкият тим.

   Междувременно освен при мъжете, успехи имаха и най-младите. Редовни участници и победители в областни първенства. Един от тях бе Анатоли Асенов, който бе и републикански шампион, и призьор в различните детски и юношески групи. Спечели правото да представя страната ни на световно и европейско първенство.

   В онези славни времена за шахмата в Павликени, когато имаше турнир, градът се препълваше с любители на древната игра от цялата страна. Настаняванията бяха в хотел „Полтава“, но той не стигаше. Много шахматисти бяха. Ползваше се и ученическото общежитие до Спортната зала, както и частни квартири. Това препотвърждава големия интерес. Местната, регионалната и националната преса отразяваха състезанията. Тогава нямаше днешната електронна система, нямаше интернет. Материалите излизаха по-бавно и чакахме с трепет да си набавим вестника. Специално за септемврийския турнир местните власти се отзоваваха за откриването и закриването. Идваха и представители на БФШ. 

   „XX-ти век приключи. Началото на новата ера беляза и 15-годишното затишие на шахмата в Павликени. Христо Димитров, известен под прозвището „бай Христо” и заслужено получил титлата „доайен на павликенския шахмат”, се оттегли. Възрастта и здравословното му състояние не позволяваха да влага това огромно количество енергия, което е необходимо, за да поддържаш сам шахматния огън в едно населено място.” С това приключи разказа си моят баща.

   Така павликенските турнири започнаха да звучат все повече като нещо митично и много отдавнашно за моите връстници, а и за мен самата. 

   Толкова е мило да се връщаме към онези отминали времена, спомените винаги са така съкровени, а чувството на умиление пред тях е завладяващо. В една от онези „наши вечери”, тези, които са само за нас – баща и дъщеря, в които започваме да си говорим още в 6 вечерта, а когато след известно време погледнем часовника, с учуда осъзнаваме, че е минало полунощ, а има толкова неща, които ние тепърва искаме да си кажем. Говорехме си за първите години от моето прохождане като шахматистка. Както вече споменах, то започна в началото на XX в. точно когато започна и 15-годишното затишие на шахмата в Павликени. С баща ми бяхме много силен и сплотен екип по онова време. Имахме различни традиции, които бяхме превърнали в наш си закон. Една от тях бе да тренираме по 3 часа на ден, а друга бе да ме изведе да карам колело след това и да ми купи козунак, на който аз да обера коричката, а той да изяде останала част, за да не ни се карат вкъщи, когато се върнем с „опърпан” сладък хляб. Колко щастлива и привилегирована бях, че имах треньор вкъщи. В онова време още нямаше компютри или поне не така достъпни, да не говорим за използването им за шахматна подготовка. Учехме се от книги и „попивахме” знанията от по-възрастните майстори. 

   Та, в една от нашите специални вечери, отново стана дума за Павликени. Интересно как много често разговорът започва в друга насока, но в някакъв момент павликенските турнири и спомени изплуват. Потънали в разговори за носталгията по миналото, изведнъж баща ми отпи бавно от чашата си, издиша продължително, след което върна чашата обратно на масата и я обгърна с двете си ръце. Така прави, когато се готви да сподели нещо или да държи реч. Аз разбрах знака, затова замълчах и с поглед му подсказах, че очаквам с интерес думите му. Той започна:

   „Колко специални бяха онези времена. Шахматът бе различен, начинът, по който анализирахме партиите, събирайки се около дъската, и всеки дава своите предложения, местим, разиграваме, после връщаме обратно и търсим нещо по-силно и по-добро. Понякога се допитвахме до по-големите майстори от нас за съвет или се ровехме в книгите, с надеждата, че в някоя от тях ще намерим отговор на въпросите си. Сега всичко е далеч по-лесно. Отваряме компютъра, въвеждаме позицията и след няколко секунди на екрана ни се изписва кое е най-доброто продължение. Но така се загуби голяма част от романтиката от играта. Павликени бе събирателен пункт за много шахматисти и често пъти си спомням за такива вечери в анализи заедно с бай Христо Димитров и с другите си съотборници. Тези моменти бяха неизменна част от вечната и нестихваща магия на древната игра.

    „Като стана дума за огромната промяна, която се случи в шаха след навлизането на компютрите, трябва да отбележим, че промените не бяха само в това анализаторските програми да смятат в пъти по-бързо и в по-голяма дълбочина най-добрите ходове. През 90-те години все още жребият за кръговете се правеше на ръка чрез специални съдийски картони, а ролята и отговорността на съдията бе огромна. Няма как да не споменем, че именно в Павликени огромната новост бе въведена за пръв път в българския шахмат. През септември 1989 г. иновативно на големия есенен турнир жребият се изготвяше с компютър. Тогава това си беше сензация. Днес, когато всеки разполага с компютър или мобилен телефон, трудно можем да си представим революционността на нововъведението. Имаше хора, които не вярваха и „авторитетно“ коментираха, че това е абсурд и „подобни техники не са за българина“. Дотогава всичко се правеше на състезателни картони, попълвани на ръка. Експериментът, осъществен за първи път на българска територия в Павликени, обаче приключи успешно, показа бъдещето на компютрите.”

   Баща ми спря да говори, явно потъна в мисли. Аз също го направих.

   От позицията на настоящето ни е много трудно да си представим като цяло живота без компютър, а какво остава за шахмата, където всичко се дигитализира, дори в последно време има нова мода онлайн и хибридни турнири. Те вероятно ще са бъдещето на шахмата. Но аз се радвам, че познавам древната игра в нейния автентичен вид и вероятно това е и причината любовта ми към този интелектуален спорт да е така силна. 

 

Пътят ми явно бе белязан 

от звездата на Павликени

 

   Вече положила основите на стабилна шахматна школа в моя роден град Велико Търново, основала шахматен клуб „Асеневци”, почувствах, че може би е време в Павликени отново да се заговори за шахмат. Любовта към шахмата, към родния град на моя баща, към павликенския край и многото близки, които имам в него, ме спряха пред вратите на Община Павликени през пролетта на 2016 г. Плахо и неуверено, заедно с моя колега Даян Нинов, споделихме своята идея на инж. Емануил Манолов – кмета на общината. Имахме ясното съзнание, че шахматните традиции са потънали дълбоко през последните 15 години и задачата да ги възродим ще бъде изключително тежка, но искахме да опитаме и вярвахме, че ще успеем. Кметът веднага поде идеята и каза, че ще съдейства с всичко необходимо, за да съберем отново шахматната общественост. Така на 27 август 2016 г. първото издание на купа „Маринополци” стана факт. Интересът бе изключително голям. На турнира дойдоха хора от цяла България, много от които от онова поколение, което е играло в Павликени навремето, и сега с огромен трепет стъпиха отново на площада на „града на розите”, за да поиграят отново на любимата игра. 

   В знак на приемственост и огромно уважение към човека, който бе положил основите и развил шахматните традиции в града, поканихме г-н Христо Димитров, за да открие турнира. Вече близо 80-годишен, трудно подвижен и със силно влошено зрение, бай Христо държа едно много дълго слово. Тези минути бяха изключително силни. И сега, когато се сетя, все още настръхвам. Трепетът в гласа му издаваше огромните емоции, които бушуваха в него, спомняйки си онези времена, в които шахматът вреше и кипеше в града, а той бе „главният готвач в кухнята”. Над 100-те души в залата усещахме полъха на бурните вълнения, които носеха със себе си думите и спомените му. А сред гостите на „Маринополци I” имаше толкова много шахматисти, които са се състезавали за Павликени, негови приятели, колеги.

   Началото бе поставено. 

 

Турнирът даде летящ старт на 

развитието на шахмата в общината. 

 

Още същата есен по желание на г-н Манолов с Даян започнахме тренировки с децата на Павликени. Събрахме хубави групи в двете училища и темповете, с които шахматът започна да придобива популярност, растяха с всеки изминал ден. На следващата година положихме началото и на друг турнир – „Павликяни”. Тук се постави рекорд от 108 шахматисти участници. На 20 май отново доайенът на павликенския шахмат Христо Димитров благослови пролетния турнир, който през 2021 г. отбеляза четвъртото си издание.

   Много скоро шахматът се превърна в един от водещите спортове в община Павликени. Групите за шах винаги бяха с много деца, а и успехи не липсваха. 

   Денислав Христов бе първият голям талант на община Павликени. За много кратко време Дени напредна изключително много и бързо започна да печели купи и медали. Днес той има в колекцията си повече от 30 медала и 11 купи, а през 2019 г. бе удостоен с втора награда за спортист на годината от Община Павликени. Божидар е малко по-голям от Дени. Неговото желание да тренира бе възхитително. Медалите също последваха. Пресиан е с нас от няколко години, никога не пропуска тренировки, особено тези на живо, а стане ли дума за турнир, той винаги е сред първите записали се. Преско участва в държавни първенства, а в колекцията си има 11 медала и една купа. Десетки са обаче децата в Павликени, които ежегодно се запознават с древната игра. Много от тях печелят и отличия по турнирите. Това провокира и идеята през 2019 г. да основем местен клуб „Маринополци”, за да може павликенските деца да се състезават за своя град.

   На 22.05.2021 г. проведохме десетия юбилеен турнир в Павликени за XXI век. От погледа на настоящето смеем да твърдим, че обещанието, което дадохме неуверено през 2016 г. – да възвърнем шахматните традиции в града, е оправдано и Павликени отново е шахматен център на България! Проведохме шест издания на купа „Маринополци”, като

 

 дори и в кризисната 2020 г. 

не нарушихме традицията, 

 

а иновативно организирахме онлайн турнир, който бе открит със специално видеообръщение от организаторите и кмета на общината – инж. Емануил Манолов. Онлайн форматът ни позволи да излъчваме партиите в реално време и да правим коментар на живо. Положените традиции на купа „Павликяни” също продължават, като тази година проведохме четвъртото издание. Така 2021 г. е юбилейна за шахмата, който отбеляза 5 години от своето „второ начало” и десети пореден турнир. 

   Днес, благодарение на съвместните ни усилия и прекрасна работа в екип заедно с инж. Емануил Манолов, можем да се похвалим с възродените традиции на шахмата в общината. Отправям му своята най-сърдечна благодарност за това, че през 2016 г. повярва на двама млади ентусиасти без особена професионална история зад гърба си, но с много хъс и желание. 

   Отваряйки вратите на Павликени за нас и за шахмата, той помогна за това днес Павликени отново да е на шахматната карта на България, а десетки павликенски деца да се посвещават и черпят от изворите на най-древния спорт и най-интелектуалната игра!

   От 2016 г. насам тренировките в Павликени не са прекъсвали. Лятото изместваме групите си в сградата на Общината, с част от децата работим и онлайн, а наесен, живот и здраве, продължаваме с групите по училищата и градините.

 

Статията е написана от Цвета Галунова въз основа на разказите и спомените на фм Тодор Галунов. Част от снимковия материал е предоставен от Кирил Цонев.

 

Прочетена 936 пъти

Оставете коментар

Моля убедете се, че всички задължътелни полета (маркирани със звезда) са попълнени. Не е разрешен HTML код.