Историята на футбола в България датира от края на 19 век благодарение на швейцарски учители по физкултура, поканени да преподават в страната ни. Първият футболен мач се играе във Варненската мъжка гимназия през 1894 г. За начало на организирания футбол в България се смята 1909 г., като играта бързо набира популярност и се разпространява сред ученици и младежи. Павликенски ученици са първите, които започват да ритат топката и да се интересуват от правилата на новата спортна и атрактивна игра.

Началото на футбола в Павликени се поставя в годините след Първата световна война. Успоредно с развитието на образователната система се създават и първите спортни дружества и организации – Гимнастическо дружество „Юнак”, Туристическо дружество „Чатал тепе”, клубни дружества по различни спортове. Младежите в Павликени започват да ритат топка и да учат правилата на футболната игра още в първите следвоенни години. Георги Панов им подарява първата истинска футболна топка.

През пролетта на 1922 г. е учредена „Спортна футболна група” към Туристическото дружество, а през м. ноември на същата година в къщата на поп Константин се провежда учредително събрание на футболен клуб „Гранит”. Избрано е ръководство на клуба с председател Чудомир Петров, определен е членски внос, търсят се начини за финансиране на отбора. Капитан на първият футболен отбор е Ангел Караязов. Заедно с Туристическото дружество наемат за канцелария дюкяна на Иван Енев. 

Първите години са трудни и с много препятствия: футболистите играят без екипи – мнозина често са боси. Едва през 1924 г. те имат своите първите футболни обувки и екипи – сини фланелки с бели якички, бели гащета и черни чорапи. Липсата на средства се компенсира с много ентусиазъм.

През сезона 1924-1925 г. павликенските футболисти участват на турнир във В. Търново с още 10 отбора и се класират на ІІІ място. През 1925 г. се играят няколко приятелски мача със столични отбори, а през 1926 г. ФК „Гранит” е включен в състава на Великотърновска окръжна спортна област и вече организирано участва в национални футболни срещи.

През 1928 г. се създава нов спортен клуб – „Победа”, но той остава непризнат от Българската национална спортна федерация. Част от футболистите влизат в състава на новоучредения през 1930 г. спортен клуб „Хаджиславчев”. Той утвърждава свой устав и униформа – жълти фланелки с черни яки и маншети, черни гащета и черни чорапи с жълти ивици. По-късно именно този екип дава повод в цяла България да се говори за „жълтата опасност”.

През 1930 г. СК „Гранит” се преименува на Спортен клуб „Царица Йоана”. Така в Павликени вече има два футболни отбора, а футболните сили са разединени. В началото по-силен и с по-голям опит е отборът „Царица Йоана”, но постепенно футболистите на х. Славчеви печелят авторитет и успяват да се класират на челни места. През 1932 г. заемат ІІІ-то място във Великотърновска околия, 1933 г. печелят купата „Тошо Павлов”, през 1936 г. стават първенец на ВТОСО, а през 1941 г. стигат до полуфиналите на държавното първенство за Царската купа. Заради техните спортни успехи седалището на ВТОСО е преместено от Велико Търново в Павликени. Отборът запазва името си „Хаджиславчев” до 1946-47 г. 

От 1948 г. павликенският футболен отбор носи името „Росстрой” и още през 1949 г. става първи в своята зона и участва в турнира за влизане в „А” футболна група. През есента на същата година се създава Доброволната спортна организация – ДСО и в Павликени вече има десетина футболни отбора, които са създадени на профсъюзен принцип. Те се състезават помежду си за излъчване на градски първенец. Турнирът е спечелен от отбор „Червено знаме”, който представя вече Павликени в следващите първенства. От 1950 г. републиканското футболно първенство се провежда в една група „А” и две групи ”Б”, а футболните сезони са „пролет-есен”. Същата година ФК „Червено знаме” – Павликени играе вече в „Б” РФГ.

През 1954 г. „Червено знаме” – Павликени печели първо място в Северозападна футболна група и получава правото да участва в квалификационен турнир в Пловдив за влизане в „А“ РФГ, където се класира на ІІІ място.

1955 година е славна за павликенските футболисти –„Червено знаме” влиза в групата на майсторите и макар само за една година е част от „А” РФГ. . Имената на участниците остават завинаги в златната страница на павликенския футбол: Христо Панчев /Хомич/, Петър Леваков, Петър Трайчев, Недялко Недялков /Нако/, Ганчо Панов, Стоян Цветанов /Зърното/, Мехмед Сюлейманов /Мето/, Иван Мошулов /Вацо/, Стоян Бошнаков, Никола Ганев, Людмил Пеев, Иван Гешев /Фацето/, Захари Мусаков, Сребро Неделчев, Гавраил Енев /Гильо/, Владимир Попов, Любен Златков, Тодор Димитров /Гвоздея/, Христо Стоянов /Перката/.

Треньор на отбора в най-добрите му години е Иван Гешев (Фацето). Той е един от 27-те курсисти, завършили първата републиканска школа за футболни треньори през 1948 г. и дълги години е играещ треньор на отбора. 

През тази звездна година павликенските футболисти се състезават с още 13 отбора от страната и играят 26 мача – 13 срещи като гостуващ отбор и 13 – като домакини. Павликенските футболисти мерят сили с шест отбора от София, три от Пловдив, два от Варна и по един от Плевен и Перник. Голмайсторите в тези срещи са: Захари Мусаков (4 гола), Сребро Неделчев (2 гола) и по една реализация на Иван Мошулов, Ганчо Панов, Гавраил Енев, Иван Гешев и Любен Златков.

В спортните рубрики на националните печатни издания през 1955 г. четем: „Павликенци се представиха добре”, „Отборът на „Червено знаме” спечели на свой терен заслужена победа от ДНА”, „Успех на павликенци над „Спартак” – Пловдив”, „ВВС загуби в Павликени с 1:0”. Добрата игра на павликенските футболисти е забелязана и оценена по достойнство: „Прекрасен удар на Гешев, който още в 10 минута изпрати топката неспасяемо в горния ляв ъгъл на вратата на „Торпедо”, донесе победата на „Червено знаме””. В-к „Народен спорт” коментира така: „В 58-та минута Енев прехвърли към покрития Гешев, който триково пусна на тичащия Мусаков. Поемайки, последният поведе и от движение би. Отново неспасяемо положение и за втори път гол. След гола, чрез върналия се Панов, „Червено знаме” засили своята отбрана”.

След отпадането от „А” РФГ до 1960 г. ФК „Червено знаме” – Павликени се състезава в „Б” РФГ. Следват 12 години участие в зона „Янтра”, докато през 1972 г. отборът печели заветното първо място и става част от „Б” РФГ. В продължение на 10 години павликенските футболисти отстояват славата на своите предшественици и  защитават спортния престиж на града.

От октомври 1990 г. футболният ни отбор носи името „Павликени”. През годините постепенно се подобрява материалната база, на която отборът тренира. Търсят се спонсори и нови специалисти, които да усъвършенстват спортно-техническите умения на павликенските футболисти. Славата им се доказва през годините с участието на най-добрите от тях в съставите на българския национален отбор: Кирил Ракаров, Иван Иванов, Димитър Василев, Георги Димов, Ангел Бейков, Матей Атанасов, Емил Димитров, Венчо Съботинов, Йордан Йорданов, Димо Атанасов, Красен Трифонов.

За успехите на павликенските футболисти, за тяхната физическа и игрова подготовка заслугата е на всеотдайните им треньори, чиито имена остават завинаги в историята на павликенския футбол. Примерът на първия треньор Иван Гешев, който е дългогодишен играещ треньор, е последван от Васил Петков, Иван Мошулов, Стоян Цветанов, Гавраил Енев, Желязко Желязков, Здравко Страхилов, Драгия Драгиев, Юрий Янакиев, Николай Пенков, Тодор Тодоров – всички те жители на Павликени. Трайна следа като добри треньори на павликенските футболисти оставят след себе си и гостуващите спортни специалисти Лазар Панчев, Иван Кръстанов, Владимир Попов, Иван Рашков, Георги Харалампиев, Васил Симеонов, Димитър Донков, Петко Янчовски, Емануил Емануилов, Стоян Коцев, Кирил Фурнигов, Петко Олимпиев, Ангел Рангелов.

Немаловажна за развитието на футбола в Павликени е и ролята на съдийската група в града: Христо Георгиев, Илия Йорданов, Христо Чукаров, Радослав Лазаров, Димитър Устапенев, Гавраил Енев, Илия Друмев, Здравко Петков, Дечо Георгиев, Никола Събев, Златко Ангелов, Йордан Лукаев, Йордан Георгиев, Христо Гецов, Здравко Занчев, Пенчо Табаков, Марин Йорданов, Георги Гецов, Петър Серафимов, Петър Кирилов, Ив. Иванчев, Ив. Ганчев, Ст. Рабчев, Дечо Първанов и др.

За развитието на футбола в Павликени всеотдайно работят и учителите по физическо, както и първите треньори на детско-юношеските състави, които подготвят бъдещите футболисти на града. Всички те – футболисти, треньори, съдии и организатори, са отдали безрезервно много труд, амбиция и младежки ентусиазъм за развитието на любимата игра. Със своята всеотдайност те печелят сърцата на многобройните си фенове, а футболът в Павликени вече цял век е любим спорт за малки и големи.

Нели Цонева