Поетесата Мария Кянкова гостува в родната си Горна Липница, за да запознае почитателите на литературата с поезията си. Не бе случайност, че именно в деня на събора на селото – св. Димитър по стар стил, тя бе тук и за всички нас бе удоволствие да се отдадем на красотата и обаянието на стиховете й. 

  Мария Николова Иванова – Кянкова е родена в селото през 1949 г. През значителната част от живота си Мария е била сред книгите, работила е в библиотека и това няма как да не е оказало влияние върху страстта й към поезията.  

   Тя пише стихове с такова умение, което на малко хора се отдава. Словата са истински и дълбоки, разкриващи една жена, изпълнена с искрени чувства – любов, радост, щастие, тъга, скръб и надежда. Да понесеш на плещите си загубата на най-близките си и особено на детето си, е непосилна за всекиго тежест. За Мария – също, но в сърцето си заедно с болката тя носи нещо, което малцина днес притежават  – тя носи любов към всички и всичко – от танца на пеперудите и падащите листа до любовта към децата и внуците си – множеството рамене, на които днес тя може да се опре. 

  Именно чувствеността и въображението помогнаха на Мария да напише и издаде двете си прекрасни стихосбирки „Аз съм Мария“ и „Обич към безкрая“, посветена на съпруга й.

  Нейните стихове са за родния край, за семейството, за хубавите моменти, преживени заедно с близките, за ценности, които в нашето насила духовно унищожено общество изглеждат като красив спомен от миналото. 

  Представянето в родната Горна Липница премина при голям интерес. С едни – родственица, с други – не, но всеки намери в стиховете й нещо за себе си. Донесените от нея бройки от стихосбирките бяха изчерпани за минути. „Няма по-голямо вълнение от това, да се върнеш в библиотеката, където е минало детството ти. Няма никъде другаде да видиш такава обич в очите на хората, защото обичта, която ми дадоха те, беше искрена и неподправена. Благодаря ВИ от цялото си сърце!“, сподели впечатленията си Мария Кянкова в края на срещата. 

Надежда Конакчиева