Притихнал в захлас салон и дълги овации съпътстваха премиерата на детската оперета „Дъщерята на говедаря”, която се състоя през месец юни на истинска театрална сцена в НЧ „Братство-1884“. Тя е дело на Театрално-оперетния състав към ОУ „Св. Климент Охридски“, съставен от 22 ученици, с ръководител Виолета Петрова и корепетитор Александър Михайлов.

   Месеци след премиерата интересът към младите актьори не намалява, а трупата планира следващото заглавие от репертоара си. 

   Трупата съществува от около 2012 г., когато Виолета Петрова решила да насърчи учениците към артистична дейност. „На един курс във Варна ми попадна партитурата на детската оперета „Който не работи, не трябва да яде“ на Жул Леви. Разгледах я, харесах я и тъй като в училището ръководех вокална група с много изявени в пеенето момичета, реших, че можем да пробваме. Това се оказа много добра инициатива, защото децата бяха отговорни, имаха певчески и артистични способности, бързо направихме нещата и с голямо желание“, разказва за началото Петрова. Репетиционната дейност за поставянето на оперетата „Дъщерята на говедаря“ отнема много време на състава, като основната причина е ковид ситуацията. Всичко започва в края на 2021 г., когато са раздадени текстовете на участниците. Ръководителката директно им поставила задачите, тъй като ги е подбрала предварително по роли и веднага са започнали работа. Първоначално репетират текста, след това поставят музиката, следва разучаването на танците. Главните роли в оперетата са на Делян – княза, Кремена – дъщерята на говедаря, говедаря, който е бил цар, и кошничар с брада; в масовите сцени ролите се на хора от пазара, кошничари, кошничарки, сърнички, войници. Всички те имат свои танци, индивидуални и масови песни. 

   „Савина Тянкова написа либретото и ние сме се ръководили строго по нотния текст и по либретото, нищо не е променяно от нас“, заяви Петрова.

  Ванеса споделя, че лесно учи текстовете, разчитала е на помощ от госпожата – как да говори, с каква интонация. „Вкъщи мама ме кара да й пея песните, за да видим как се чува на микрофон“. Не се притеснява и като цяло харесва изпълнението си. Максим сподели, че лесно учи текстовете: „Сядам у дома, по принцип сутрин, защото тогава съм отпочинал и запомням по-лесно, уча си текстовете, песните, репетирам кое след кое следва. И мен майка ме кара да й изпълнявам песните, тя играе някоя друга роля, аз – моята, и така е много по-лесно“. Теодор също бе категоричен, че не се затруднява с подготовката. Първоначално започнал да си учи текстовете като ги препрочитал и след това ги усъвършенствал на репетициите в училище. Децата не скриха, че много се притесняват на сцената, защото ги е страх да не объркат текста, да не го забравят. Помнят, госпожата им е казала, че никой в публиката не знае точния текст, но страхът да не се изложат си остава. Ванеса добави, че си е представяла тази професия и не я приема за трудна. Тя се вижда като глас зад кадър – да озвучава герои във филми. Максим също смята, че професията на актьора не е трудна, но притеснението се появява заради публиката и сцената. Самият той не мисли да става актьор. Теодор беше категоричен: „Зависи какъв е жанрът на филмите и зависи накъде ще ме отведе животът. Като актьор не бих искал да съм главният герой, искам да бъда човек, който не се появява много, но като се появи, променя историята“. Тео вече е определил накъде ще продължи в образованието си, но другите деца все още не мислят сериозно за бъдещото си обучение. Те със сигурност ще продължат да участват в театралната трупа, ако имат възможност. На въпроса за аплодисментите и как ги карат да се чувстват Максим отговори, че като цяло затова се е съгласил: 

„Да застанеш пред хора 

и да представиш роля

е едно от най-великите преживявания

   От толкова много хора аз да съм избраният ме кара да се чувствам удовлетворен“, казва той. Участието в театралната трупа ни направи по-отговорни и дисциплинирани и ни дава удовлетворение, защото като отидем там, ние не се забиваме на телефоните или компютрите, а прекарваме време с останалите съученици и така все едно развиваме диалог, казват децата.

   Една репетиция продължава около час, но понякога, ако се наложи, репетициите са всеки ден. Светлините на прожекторите, пълният с публика салон карат децата да се притесняват и да са много самокритични, посочи тяхната ръководителка. Дори говорят за сценична треска, което в детското съзнание се проектира така: всички хора да гледат само в теб, а ти си отговорен, мислиш, че ако сбъркаш, публиката може да се смее. 

   Директорът на училището Радка Станева не спести думи за благодарност: „Виолета Петрова е хореограф, режисьор, музикален педагог, като в същинските спектакли тези функции се поемат от отделни лица, но тук става дума за училищна трупа и тежестта се пое от Вили. Затова благодарността е за Вили и Сашо Михайлов – корепетитор и озвучител. Много е важно да умееш да работиш с децата, да имаш търпението, да имаш подход. Защото, да са ни живи и здрави, много са ни талантливи, обаче не винаги са редовни на репетициите и тези, които са редовни, често пъти недоволстват, че някой го няма, че не се постига желаният резултат и ефект“.

   Вече три оперети са дело на ръководителя на състава, подготвя се четвърта. „Тя вече е доказал се музикален педагог, включително и в това амплоа“, каза Станева и добави, че за детската оперета „Дъщерята на говедаря” е ползвано програмно финансиране, за да се осигурят корепетитор, зала, озвучаване, декори, костюми и други специалисти, които не са без значение и са необходими елементи за крайния продукт – представлението. Даниела Денева, учителка по изобразително изкуство в училището, по същия проект води групата, изработила декорите. „И занапред ще работим екипно в тази насока“, категорична е Станева.

   Емилия Цветанова – координатор в първата година на проекта, представи детайли по организацията и дейността на театрално-оперетния състав. Тя посочи, че детската оперета „Дъщерята на говедаря” е реализирана по проект „Когато мечтите се сбъдват“ с бюджет 118 176,07 лв., финансиран от Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“ чрез МИГ „Павликени – Полски Тръмбеш“. 

   Предишните две оперети – „Който не работи, не трябва да яде“ и „Мъдрият тъкач”, също са създадени с финансиране от различни проекти. Второто заглавие дори е представяно в Елена и Кърджали. 

   През новата учебна година предстои реализиране на детската оперета „Сливи за смет“, също по проект към местната инициативна група. Директорът на училището Радка Станева обясни, че по план оперетата ще бъде на сцена през пролетта и поради големия интерес и отправени запитвания, ще бъде представена също и пред децата от детските градини в нашия град.