Наследниците на тракийските бежанци официално регистрираха свое сдружение в Павликени. Организацията се казва „Тракийска среща – Павликени – 1913 г.“, а неин председател е Татяна Атанасова. В управителния съвет влизат също и Румяна Борисова и Гинка Неделчева. Голяма помощ в работата оказват и Владка Сърбова и д-р Пламен Латев.

   Основните цели на сдружението са отстояване и реализиране на българската национална кауза за Тракия: правото на завръщане и възраждане на българщината в Източна и Западна Тракия, интеграция в Тракия и с България, съхраняване историческата истина за Тракия, развитие на тракийската духовност, опазване на тракийското наследство.  

   Сдружението ще организира и развива обществена, патриотична, културно-просветна и художествено-творческа дейност, ще съхранява, възстановява и изгражда паметници, свързани с тракийското минало и наследство и ще работи за защита на правата на тракийските българи, както и за справедливото и своевременно решаване на въпросите по възмездяването на бежанците и техните наследници за изоставеното и отнетото имущество в родните им места.

   Сред акцентите в работата им ще е и провеждането на родови и землячески срещи, тематични вечери, литературни четения, вечеринки, рецитали и други културни мероприятия, както и  честване на исторически дати и събития, откриване на паметници и паметни плочи и др.

   Над 60 са членовете на сдружението. Потомците на тракийски бежанци от с. Търново, Узункюприйско, Одринска Тракия живеещи в град Павликени се събират често и разговарят със синовна обич и преклонение към дедите си. Още през 2022 г. те обявиха намерението си тяхната неформална група да прерастне в сдружение, което ще опазва историята на техните деди. 

   За историята и съдбата на тракийските бежанци от с. Търново и за всичките потомци на тракийски бежанци, живеещи днес в общината знаем повече от изследванията на историка Нели Цонева. Бежанците в Павликени след Освободителната Руско-турска война 1877-78 г. са предимно от българските села в Тракия. Те стават част от демографската характеристика на Павликени още в първите свободни години, но основната маса бежанци се преселват след националната катастрофа през 1913 г., а голяма част от тях са от с. Търново от одринския санджак. Във фонда на Исторически музей – Павликени са съхранени спомените на неколцина преселници, както и на техните наследници.

   За регистрацията на своето сдружение наследниците разчитали на Христо Кавалски, който е оказал помощ при оформянето на нужните документи и при подаването им в съответните институции.

    Една от първите задачи пред сдружението е поставянето на паметна плоча за бежанците от Одринска Тракия в централната градска част на Павликени.

   Местната група има богата дейност, винаги се включва и в честванията в местността Петрова нива, а наскоро отбелязаха и своя празник - ден на Тракия 26 март. 

   Като всяко сдружение и те ще могат да работят по свои проекти и да търсят финансиране за тях. Сред амбициозните им намерения са да работят по програми за европейска мобилност и да привличат още по-млади поколения наследници към дейността си.