Трифонка Романова Попниколова е една от най-видните деятелки на образователното и историческото дело в България през втората половина на XX и началото на XXI век. Тя е една от най-бележитите личности в историята на Поликрайще и Сломер, Великотърновско за всички времена. С изключителен принос за издигане равнището на образованието в Поликрайще до едно от най-добрите в страната. Една невероятна българка, посветила целия си живот на България. Произхожда от най-издигнатото семейство в Сломер. Наследява от родителите си Роман Трифонов Маринов и Йордана Илиева Маринова изключителни качества на характера: непреклонен български дух; воля за борба; невероятна работоспособност; взискателност и отговорност към задълженията си, които предава на своите деца и възпитава у хилядите си ученици. 

Делото на живота й и най-грандиозното й творение е многотомната „Илюстрована история на Поликрайще“. Труд от хиляди страници, документи, дати, факти, разкази на очевидци, спомени, снимки, събиран десетилетия наред, последователно, неуморно и системно, от стотици книги и статии, държавни и лични архиви, надскачащ по стойността и издържаността си този на многотомната академична „История на България“. Труд, какъвто не са в състояние да сътворят цели научни институти и университети. Убедила стотици поликрайщчани от цялата страна и от чужбина да допринесат за създаването му. Поликрайще ще блести завинаги на картата на света именно благодарение на нейния труд – на нейната история. Няма друго селище не само у нас, но и никъде извън границите ни с подобна история. История, издържана в най-строг научен стил. 

Напук на взеобщата апатия на обществото днес, Трифонка Попниколова е неуморима: От на вид крехкото й тяло извира желязна сила и енергия. Тя инициира и организира честванията на 140-годишнината от Освобождението на Поликрайще от османско робство (6 юли 2017), Въстановяването на Деня на героите на Поликрайще, загинали във войните за национално обединение – Архангеловден (8 ноември 2017), 100-годишнината от основаването на Кредитна кооперация „Солидарност“ – Поликрайще (9 ноември 2017), 210-годишнината от рождението на водача на Българското национално възраждане в Поликрайще – свещеник Георги Полуганов (26 февруари 2018) и др. Благодарение на нея е заснето предаване в Поликрайще за рубриката „Вяра и общество“ на Българската национална телевизия (10 март 2018), посветена на 140 годишнина от Освобождението на България, отразяващо пътя на Руските Освободители тук. От 2012 насетне публикува статии в „Църковен вестник“, списанията „Родознание“, „Педагогика“, „Педагогически алманах“, „Издател“, различни периодични издания, участва в научни конференции и телевизионни предавания. 

Израстване

Родена е на 1 август 1934 г. Завършва Девическата Професионална Гимназия в Павликени. Учителският съвет оценява големите усилия и старание, които полага в обучението си, и я избира за знаменоска на официалното знаме на Гимназията. Четири години е секретар на организацията на Съюза на народната младеж (СНМ). Получава специалност „Български език и литература и изобразително изкуство” от Института за прогимназиални учители „Лазар Станев“ в Плевен (1955 г.). 

Дългогодишна учителка по български език и литература в Основните училища в Гарван, Силистренско (1955-1959), Иванча, Великотърновско (1959-1960) и Основно училище „Кирил и Методий”, Поликрайще (1960-1989). Преподава също изобразително изкуство и трудово обучение. Нейните възпитаници са над две хиляди. 

Времето, през което получава образованието си е следвоенно, цари чудовищна оскъдица. Майка й меси хляб от царевично брашно, премесено с малко жито, за да прилича повече на хляб за нея и брат й Ценко, също ученик, а вкъщи тя и баща й се хранят само с царевично. В петък след обяд учениците от Сломер си тръгват пеш от Павликени за вкъщи, а в неделя, натоварени с хляб и с каквато храна са успели да им приготвят родителите им за през седмицата – обратно. Дъжд, сняг, веявица, фъртуна, кал, поледица, пек, те вървят, за да се изучат. Четири години: 16 километра в едната посока и 16 километра натоварени – в другата. Когато е в Плевен, майка й й пече баница от истинско брашно и я носи от Сломер до гара Градище – повече от 10 километра, през нивите. Трифонка отваря колета, баницата – цяла. Не са си отрязали ни една хапка. После ги пита: „Защо поне не я опитахте?“ Те: „Ние сме яли, яли! Ти яж! За тебе да има!“ Яли друг път. Яли само хляб от царевица. Няма с какво да се топли. Баща й й кара дърва до гара Левски и й ги праща по влака. 

Посланничка „Чак от Стара България“

Трифонка Попниколова има изключителен принос за приобщаването на населението на новоосвободената Южна Добруджа към Родината. Тогава до Добруджа се пътува три дена. С влак до Русе, оттам с кораб до Попина и после пеш или с каруца до Гарван. Тук е приета като посланничка „Чак от Стара България“. Хората са изключително горди, че имат учители „Чак от Стара България“. И действително българските учители правят всичко, добруджанци да се почувстват неразривна част от България. Те коренно се различават от румънските, особено жените, са били изключително надменни, возели са се с файтони и по никакъв начин не са общували с българите. Между тях и местното население е зеела пропаст. Трифонка Попниколова не само учи децата. Тя работи наравно с техните родители по нивите – копае и жъне, по лозята, помага им в домакинството, шие за тях и децата им дрехи, върши всичко, каквото знае и умее, за да им помогне безвъзмездно. Хората я даряват с любов. Дирята, която е оставила там, е толкова силна, че когато двадесет години след напускане на Гарван отново го посещава, нейни бивши ученици, които нарочно са си дошли от други места, предварително осведомени за гостуването и техните родители излизат от домовете си, носейки в щайги ягоди и череши (това се случва в края на май), и букети цветя, за да ги подарят на нея и на директора си. Посрещането е невероятно. Събират се стотици хора. Те правят шпалир при преминаването им. Затрупана е с толкова много цветя, че просто не е в състояние да ги носи. Картината повтаря точно това, което се случило през 1916 и през 1940 година, когато местното население е посрещало българските освободителни войски. Като изключим руските освободители в България през 1877-1878 година и българските в Македония и Тракия през 1912, 1915 и 1941 година, едва ли някой е посрещал някого някъде така, както учениците и техните родители в Гарван – любимата си учителка Трифонка Попниколова и директора си Никола Попниколов. 

Щрихи от живота й като педагог

Тя е изключително взискателна. Нейните часове се отличават със строга организация, образцов ред и дисциплина, налага високи критерии за овладяване на граматичните правила и правописа на книжовния български език. Подложена е на огромно натоварване, свързано с проверяването на стотици писмени работи до късно през нощта. Особено държи на краснописа. Тя има красив почерк, който се харесва от учениците. Те се упражняват да изписват буквите като нея, например главната „Д”. Обичана от учениците си, които всеки ден й подаряват цветя. Нейната ученичка Петранка в Гарван всеки ден, включително и през зимата й носи поне едно макар и мъничко цветенце. Когато Трифонка я пита защо, отговорът на детето е: „Защото Ви обичам, другарко!“ Нейните поликрайщки ученици наскачат в пъти по подготовка своите връстници във Великотърновските гимназии и Софийските университети.

Въвежда читателски дневници. В тях учениците описват в кратки разказчета прочетените книги и ги илюстрират с подходящи рисунки. Предварително всички са получили списък с книгите, които трябва да прочетат през лятото и през учебната година. Разбира се, те четат много повече от това, което се изисква. Създава „Дневник за литературни творби” (1980 – 1988). Някои ученици й посвещават свои съчинения. През 1987 Мария Янкова Костадинова VIII-ми клас, включва в „Дневника” стихотворение: „На моята учителка” с подзаглавие: „Посвещавам го на другарката Николова” (както е известна тогава сред учениците си): 

„Пред мене образът Ви се яви,

опиянихте ме със клонки от лози

и от тогаз в сърцето ми гори,

към Вас една любов от рози.

….

Пред Вас дори е слаба

силата соколова.

Благодаря Ви за всичко,

Другарко Николова!“

Трифонка Попниколова подготвя индивидуални изпълнения, рецитали, театрални постановки и драматизации. Ръководи кръжок „Художествено слово”. Кръжочниците са облечени с бели ризи и блузки, черни панталони или поли и всички са с вратовръзки. Рециталите са озвучени с подходящ музикален съпровод и музикални и звукови ефекти. От 1966/1967 до 1969/1970 се списва „Дневник на Литературния кръжок”. В него се документира дейността на всяко занятие. С рецитала „Родино моя” по творби на Иван Вазов, спечелва Окръжното състезание за художествена самодейност (1978). Всяка една изява е плод на многомесечен труд и десетки репетиции. На тях се оттренира кой как и къде ще застане, как ще стои, какви движения ще извършва, с каква сила на гласа ще рецитира съответния стих или пасаж. Нещата са обмислени до най-малките подробности и проиграни до постигането на съвършено изпълнение. Нейният литературен кръжок „Художествено слово” е явление в културната история на България.

Организира експедиционен отряд „Ястребински звезди” (1978 – 1980). На всеки училищен или общоселски празник се изпълнява програма под нейно ръководство. Зрители и участници помнят постановките: „Рецитал. Литературна композиция по „История Славянобългарская” по произведението на Отец Паисий“, „Изворът на Белоногата“, „Ръката на учителя”, „Кирил и Методий”, „24 май – Ден на българската просвета и култура, на славянската писменост и на българския печат”, „Рецитал по творби на Венко Марковски”, „Кирчо пред съда”, „Дъщерята на партизанина”, „Монтаж за Георги Димитров”, „Посрещане на Дядо Мраз” и др. 

Отбелязани с нарочни програми са и кръгли годишнини на бележити личности и от значими исторически събития за България: 1100-годишнината от създаването на българската писменост (1963 г.), 90- и 100-годишнината от Априлската епопея (1966 и 1976 г.), 90- и 100-годишнината от Освобождението на България от османско робство (1968 и 1978 г.), 13-вековният юбилей на България (1981 г.). Пресъздават се различни картини от историческото ни минало. Училището заема първо място в районния пионерски сбор на тема: „Пей и танцувай, тъй както народа“ в Поликрайще, (1959/1960 г.), в районния конкурс в Горна Оряховица по повод на 1100 г. от създаването на българската писменост, в Четвъртия Окръжен пионерски събор във Велико Търново в чест на 90-годишнината от Априлската епопея с живата картина: „Еничари ходят мамо, от село на село, мъжки рожби вземат мамо, еничари ги правят“ (14-15 май 1966 г.), в Окръжния преглед на маршовата песен във Велико Търново (1981 г.) и др. Цялата тази огромна дейност се извършва под нейно ръководство. 

За честването на 24 май под нейно ръководство се учат стихотворения, песни, рецитали, украсяват се с венци от цветя входните врати на училищните дворове и сгради, на класните стаи, подрежда се изложба от предмети, изработени от учениците, в класна стая и в центъра на селото. На тържествените вечери, провеждани по повод празника в салона на читалището, е трудно да се намери свободно място. 

Съгласно тогавашния официален протокол от всяко обществено събитие се изпращат телеграми и поздравителни адреси до висшето ръководство на Партията и държавата, до посолствата на редица държави, до международни организации. Всичко това подготвя учителката по български език и литература Трифонка Попниколова. Стотици текстове. 

През този период Поликрайще едва ли не всяка седмица е посещавано от най-различни делегации. На посрещането задължително са директорът на училището с всички ученици и учители – около 300 души по това време. Измежду гостувалите в Поликрайще тогава десетки делегации са: от Китайската народна република и Народна република Румъния (1960), от Куба начело със зам.-министъра на външните работи Ектор Родригес Ломпарт, от Москва на ЦК на ВЛКСМ (Централния комитет на Всесъюзния Ленински комунистически съюз на младежта) начело с Любов Кузминична Балясная, от Румъния и Югославия (1961), на ЦК на Германската единна социалистическа партия (ГЕСП) (1971), от побратимената с Великотърновски окръг Полтавска област на Украинската съветска социалистическа република (многократно), от Унгария (многократно), „Влакът на мира“ от Съветския съюз, гостувал по повод на 90-годишнината от Освобождението на България от османско робство (1968), „Влакът на дружбата“ от Съветския съюз (1971), и много др., държавният глава Тодор Живков с целия Дипломатически корпус, воден от неговия доайен Жилбер дьо Дардел (извънреден и пълномощен посланик на Конфередация Швейцария в България), членовете на Правителството: Гриша Филипов, Петър Младенов, Петър Танчев, Андрей Луканов, Димитър Станишев, Георги Караманев, Румен Сербезов, Александър Петков, Тончо Чакъров и други министри и заместник-министри, Първият секретар на Окръжния комитет (ОК) на БКП Николай Цонев, Председателят на изпълкома на Окръжния народен съвет (ОНС) Марин Манолов и много други официални лица. За посещенията на всички тези гости Трифонка Попниколова също подготвя литературни програми.

Големи събития за Поликрайще са гостуванията на хор „Бодра смяна“, в състав между 250 и 400 души, и на неговия диригент Бончо Бочев през 1962, 1963, 1964, 1967 и 1970 г. в Поликрайще. По инициатива на Бочев в 1964 г. и 1967 г. тук пристигат хорът на Московския Дворец на пионерите от 150 изпълнители, начело с ръководителя на Ансамбъла проф. Владимир Сергеевич Локтев, който е придружен и от поета Виктор Крючков – официален представител на ЦК на ВЛКСМ и френски младежки ансамбъл. Директорът Никола Попниколов и съпругата му Трифонка Попниколова лично настаняват хористите по домовете на учениците (много сложен въпрос за решаване, защото това е едва ли не във всяка втора къща), участват в уреждането на концертите и пребиваването на гостите. 

Години наред Трифонка Попниколова води вечерното обучение по български език и литература на тези, които по различни причини не са могли да завършат редовно основното си образование. Часовете започват вечер, след като е приключил работният ден и траят до 24 часа. Благодарение на получените дипломи десетки хора получават нови професии – трактористи, комбайнери, шофьори, квалифицирани работници, нов начин на живот, рязко повишаване на заплащането и качествено подобряване на бита. За обучението нищо не е заплащано нито на директора, нито на учителите.

Принос от национален ранг

През 1965 г. по инициатива на Трифонка Попниколова и на директора на училището Никола Попниколов в Поликрайще е обявен Национален литературен конкурс и е учредена първата в културната история на България и втората в света (след Естония) ежегодна литературна награда за най-хубава художествена творба или книга (повест, роман, сборник разкази, или стихосбирка) и най-хубава публицистична такава (сборник есета или очерци) на селска тематика и се поставя началото на организирането на срещи-разговори и литературни четения на видни български писатели. Съорганизатори са Управителният съвет на ТКЗС и вестник „Кооперативно село“. Тематиката е: „Новото село в българската литература“. Наградата носи назването „Златен клас“, а удостоените получават право на едномесечна творческа командировка в Поликрайще. Пристигат: Стоян Ц. Даскалов, Петко Тодоров, Николай Стайков, Слав Христов Караславов, Ангел Тодоров, Крум Велков, Петър Славински, Марий Ягодов, Алексей Сегрински, Паун Генов, Стефан Марков, Кирил Торомански, Пейо Гаджев. Първата награда е обявена на 1 януари 1966 г. С нея е удостоен Стоян Ц. Даскалов за книгата му „Райски птици“. Предварително Трифонка Попниколова и Никола Попниколов проучват творчеството на писателите, канят хора, с интерес към литературата и ученици, които да прочетат творбите им. Подготвят се въпроси към писателите и изказвания върху написаното от тях. В работата се включват десетки учители, кооператори, търговски и строителни работници, служители и ученици. На събитията присъстват стотици жители на Поликрайще и гости от цялата страна. Писателските срещи се превръщат в грандиозни празници на културата и на литературата. По техния почин редица селища из България (напр. Дългопол, Варненско) започват да организират писателски срещи и четения и да учредяват литературни награди. Трифонка Попниколова подготвя и срещи на учениците с български писатели и поети – гости на училището: Камен Калчев, Любомир Левчев и др. Организира учителски конференции и открити уроци пред педагогическите колективи от Общините Поликрайще и Горна Оряховица. 

Извънкласна дейност

Тя учредява и кръжок по шев и кройка. В него ученичките изработват блузки, собственоръчно избродирани и ушити от тях. От 1980 до 1989 Трифонка Попниколова е ръководител на движението ТНТМ – Техническо и научно творчество на младежта, което направлява кръжоците в училището. С предметите, които изработват, участвуват в общоучилищната изложба, която се провежда всяка година за 24 май. Една част от същите се подреждат във витрина в магазин в центъра на селото. Престижно е и представянето на най-сполучливите и старателно направени предмети в районни и окръжни изложби, където не рядко печелят призови места. Трифонка Попниколова най-подробно документира извършената работа. Освен това отговаря и за работата на клуб „Млад трезвеник”. През месеца на трезвеността – февруари са подготвяни литературно-музикални програми, на които ученици четат свои, а също и творби на изтъкнати български автори. Подреждан е и кът на трезвеника. 

Периодът от 1959 до 1987, когато начело на училището стои най-изтъкнатият му директор Никола Георгиев Попниколов, е върхът на образователното дело в Поликрайще в цялата 200-годишна история на неговото съществуване. Тогава той предприема мащабна строителна програма, целяща създаване на възможно най-добри условия за развитие на образованието тук. Трифонка Попниколова взема най-активно участие в нея. Тя се труди при строителството на политехническата работилница и физкултурния салон (1961 – 1964), на спортната площадка в двора на Прогимназията (1972) и на многобройни други обекти. Заедно с учениците поддържа цветните алеи в училището и по главните улици на селото. Участва в създаването на кабинет по български език и литература, на карти с родните места на българските писатели и на училищната библиотека. Организира шевство с трудовите колективи на содо-лимонадената фабрика, бригади от ТКЗС и различните цехове в Поликрайще. Заедно с учениците редовно ги посещават, запознават се и участват в тяхната работа, изнасят литературно-музикални програми пред тях. От своя страна колективите проявяват жив интерес към учебната дейност на своите приятели-ученици и това спомага за издигането на чувството за отговорност у тях както пред себе си и своите родители, така и пред приятелите от различните предприятия. 

По цели нощи със съпруга си пишат и печатат десетки доклади и многобройни отчети за учебната и обществената си работа по линия на Отечествения фронт, които той трябва да представя пред Отдел „Народна просвета“ – Велико Търново, а по-късно и пред Общинското ръководство на същия в Горна Оряховица, пред Териториания, Общинския и Окръжния комитет на БКП, пред Общинския, Окръжния и Националния съвет на Отечествения фронт, доклади по повод на различни тържества, митинги и събрания. Тогава няма размножителна техника и в случай, че се допусне грешка, всичко се препечатва отново. Това е огромна работа, която с нищо не може да се измери и оцени. 

Още от 1960 тя ръководи и участва със своя труд в летните и есенните бригади в помощ на ТКЗС. Връзват се и се колтучат домати, събират се картофи, търга се лук, берат се зелен боб, пипер, домати и ягоди, сортират се домати за износ за СССР на пункта в месността „Боруш”. А обработката на цвеклото е твърде трудоемка. При първата копан то трябва и да се разреди.

Във връзка със 100-годишнината от Априлското въстание учениците от Поликрайще участват в събирането на средства за построяване на кораба „Радецки” под ръководството на класните ръководители като класът на Трифонка Попниколова проявява най-голяма активност и заема първо място в окръга. 

Тя е ръководител на пионерски лагери в Боруш, Водно, Костел, хижа „Божур” над Горна Оряховица, Троян, Симеоново, в които предприема многократно вълнуващи походи с учениците. Организира екскурзии из страната по поречието на река Дунав до Силистра, по Черноморието, до подбалканските градове Казанлък, Карлово, Сопот, Калофер и крайграничните: Петрич, Благоевград, Сандански, из Родопите, до София, Перник, Плевен и до по-близки места: В. Търново, Габрово-Етъра, Боженци, Шипка и Бузлуджа под наслов „Опознай Родината, за да я обикнеш”. Два пъти годишно през пролетта и есента училището прави походи до близки забележителности – римския град „Никополис ад Иструм”, „Хотнишкия водопад”, местността „Дервенето” при Самоводене и Преображенския манастир, и до местността „Изворът” западно от Поликрайще, където тя води своите класове. 

Обича учителската професия и я практикува почти 35 години до 1 август 1989, когато се пенсионира. За нея това е почти един цял живот. Но скоро след това отваря страница за живота на изследователя-историк и на нея пише почти 30 години. Никога не е ходила на почивка или курорт. Целият й живот се състои и непрекъсната работа в различни сфери.

Трифонка Попниколова със своите усилия е допринесла равнището на образованието в Поликрайще да бъде едно от най-добрите в страната. Не е случайно, че през периода 1960-1989 всички випускници на училището завършват средно, а значителна част от тях – и висше образование. Впечатляващ е броят на учителите, инженерите, стопанските ръководители и университетските преподаватели, учили тук. Тя се гордее с постиженията на своите ученици: проф. двн Манол Млеченков, проф. д-р Георги Георгиев, проф. д-р Казимир Попконстантинов (от Гарван), проф. д-р Янка Тянкова, доц. д-р Живко Карапенчев, доц. д-р Марина Николова, доц. д-р Маринела Агаларева, д-р Марияна Георгиева, д-р Албена Банкова, инж. Николинка Върбанова, инж. Йорданка Цветанова, икономистите Анка Йорданова, Кръстинка Хаджипеткова, Русанка Досева и др. 

Обществена дейност

Трифонка Попниколова е виден общественик. Участвала е в работата на читалището „Димитър Генков” (в четиригласния хор), в дейностите, свързани с подготовка на населението за борба с бедствия и аварии, противохимически и противоатомни нападения, в бригади в помощ на ТКЗС, в поддържането на паркове и цветни алеи в селото.

Тя е член и на Окръжния комитет на Отечествения фронт във Велико Търново. Работи като просветник на 17-та низова ОФ организация в Поликрайще. Всяка седмица провежда кръжоци по домовете на хората – изнася лекции за възпитанието на населението и чете откъси от българска художествена литература. Много от сбирките се свикват в нейния дом и това е свързано с големи приготовления. Правят се сладки за гостите. Идват по 15-20 души – четат книги от българската класика. С изключителен интерес се следят разказите за героите на Димитър Талев, Иван Вазов, Елин Пелин и на други български писатели, и се обсъждат съдбите им. Често присъстват и журналисти от местната и централната преса. 

Трифонка Попниколова пише сценариите и подготвя старинни обичаи и сцени от бита на селото: „Годявка”, „Раждане на нивата по жътва”, „Заговезни”, „Изпращане на гурбет”, „Сватба” и др. Няма жител от Поликрайще, който да не си спомня с умиление за подготовката и представянето им. При осъществяването на тази широкомащабна дейност са преодолявани много трудности, издирване на дрехи и всякакви принадлежности, за да се представи по-достоверно обичаят. Много усилия тя влага в подготовката на композицията, подбора на най-подходящите изпълнители за съответните роли. Това са своеобразни театрални представления, на които тя е и автор, и сценарист, и постановчик, и режисьор. Резултатът е невероятен. Селските прегледи се превръщат в един голям общоселски празник със стотици участници и зрители. До окръжни състезания и класирани за републикански са стигали: „Изпращане на гурбет” и „Сватба”. „Изпращането на гурбет” обхваща почти целия живот на голяма част от съселяните ни. Този обичай-поминък на селото, който е пресъздаван многократно през годините 1971 до 1980 с различни участници, достигащи на брой до 75 души, е най-внушителното и трогателно представление.

На прегледите за „Народно творчество и бит” през 1980 г. битовият обичай-поминък „Изпращане на гурбет” е класиран на окръжните прегледи на първо място. Участниците в журито плачат, когато го гледат и след свършване на представлението се смесват с изпълнителите и ги прегръщат, целуват и поздравяват за прекрасната игра в Летния театър на Велико Търново. Тя е сред главните организатори на Земляческата среща, проведена в Поликрайще на 6, 7 и 8 ноември 1981, посветена на 1300-годишнината от създаването на Дунавска България, на която пристигат 1480 поликрайщчани от Унгария, Чехословакия, Австрия и десетки села и градове на България. 

Опит да изразим нашето признание

Трифонка Романова Попниколова счита за щастие, че като учителка е работила в един много благоприятен период, когато този труд е високо оценяван и уважаван от ученици, родители и от цялото общество. През посочените години той е на показ пред 300 ученика, пред техните родители и пред 4000 жители на Поликрайще. А като историк, че е осветлила имената на Поликрайще и Сломер да греят наред с името България.

Заедно със съпруга си Никола Георгиев Попниколов създават всички възможни и невъзможни условия, за които човек дори и не би помислил, и работят пряко силите си през целия си живот безспир, за да могат синът им проф. Георги Николов Георгиев и дъщеря им д-р Марияна Николова Георгиева да се издигнат до равнището на световноизвестни учени-физици, шестващи с българското знаме по цялата планета. Нейният живот е достоен за преклонение.

Учителката Трифонка Попниколова е една от големите личности на България от втората половина на XX и началото на XXI век, със забележителен принос в образованието и обществения живот на нашата страна. Тя получава признанието на ръководните органи на Отечествения фронт за своята огромна обществена народополезна работа. Награждавана многократно. През 1972 е удостоена от Националния съвет на ОФ с Почетна сребърна значка за активна обществена дейност. През 1978 получава медал „100 години от Освобождението на България от турско робство”. За дългогодишно участие в работата на Сандружината е отличена със Златна значка „20 години Сандружина”. 

Тя обаче не получи подобаваща се оценка за най-важната и основна своя работа, която беше смисълът на нейния живот – образованието и възпитанието на българите, от овластените да го направят. Нейни са думите: „Кой е този, който ще оцени моята работа?“. Такъв не се яви. Тя не получи оценка и признание за чудовищния труд, какъвто едва ли друг учител в България е влагал. Не беше оценен нито от органите, отговорни за образованието, нито от властите. Той не бе забелязан. В Поликрайще, заради което отказа покани и пренебрегна блестящи възможности на други места, включително и в Братислава, и за което работи през целия си живот, партийната организация и част от колективът пречеше на дейността й. След нея всичко, което направи в училището, беше унищожено. Останаха обаче учениците й, които я обичат.

Тя получи признанието и обичта на своите съученици и учители в Павликени, на състудентите си в Плевен, на хилядите си ученици в Гарван, Иванча и Поликрайще, любовта на хората на Павликени, Гарван, Сломер, Иванча и Поликрайще. Ние също сме се постарали да направим това, което никой друг не е направил. Общото събрание на населението на Поликрайще учреди най-висша награда на Поликрайще за цялостен принос „Трифонка Романова Попниколова“ и награда за музика и обществена дейност на неговото име. Дава се и за принос към образованието, историята и краезнанието и художествена словестност и Поименна награда също на нейното име. Дава се и за режисура, обществена дейност. Имената на нашия баща и наш директор Никола Георгиев Попниколов и на нашата майка и наша учителка по български и литература Трифонка Романова Попниколова са в нашите научни публикации – повече от 200 и нашите представяния по целия свят – над 100, и пред цялата научна аудитория на електромагнитния свят им изказваме благодарност за тяхната подръжка и самопожертвователност, за да се изградим като тези учени, които сме – извънредни посланици на България. Нейният образ е познат на едни от най-големите умове в целия свят. За нея и нейното дело знаят едни от най-интелигентните хора по целия свят. На нея в дома й са й гостували забележителни учени от Русия, Гърция, Турция, Казахстан. Вице-президентът на Международния съюз по радионауки URSI и съветник на японския император и японското правителство за наука проф. Казуя Кобаяши два пъти пътува от Токио до Поликрайще и беше неин скъп гост. Тя имаше щастието да присъства на наши научни изяви в Математическия институт на Руската академия на науките „Стеклов“ в Санкт-Петербург и в Санкт-Петербургския университет. За нея беше отворен свободен достъп до Научния и изследователски център на Европейската космическа агенция в Ноордвайк, Холандия, докато да Ректора на Софийския университет и Министър на образованието и науката проф. Иван Лалов той беше отказан. Там се срещна и общува с най-видните учени на съвременността от САЩ, Полша, Холандия, Грузия, Русия и др. в най-представителните конгресни зали на Европейската космическа агенция „Нютон“ и „Айнщайн“ и в нейния изложбен център „Експо“. 

1 август 2024 г., Поликрайще

Във връзка с 90-годишнината от рождението на Трифонка Романова Попниколова – най-бележитата учителка в училището в Поликрайще, възпитала поколения поликрайщчани в любов към България и оставила себе си в паметта им, инициирала създаването на „Илюстрираната история на Поликрайще“, в която е превъплатена съдбата на една от най-твърдите крепости на българщината, съдбата на едни от най-предприемчивите и трудолюбиви българи, разнесли името на България и градили авторитета й по целия свят, въз основа на решението на Общото събрание на населението на Поликрайще от 2 юли 2020 г., Кметският съвет на Поликрайще я удостоява с почетното звание „Почетен гражданин на Поликрайще“ и почетното звание „Заслужил учител на Поликрайще“. Предлага да се назове улица, да се учреди Почетна учебна зала в училището на нейното име и да се постави портретът й в нея, както и то да се напише на мраморна паметна плоча, редом с имената на най-видните дейци на образованието на Поликрайще, с което да се напомня непрекъснато на работещите днес там за нивото на това учебно заведение и да ги стимулира морално в работата им по възстановяването на образователното дело в Поликрайще. 

Част от текста е основана на извадки от книгата „ИЛЮСТРОВАНА ИСТОРИЯ НА ПОЛИКРАЙЩЕ“, Том I „ПРЕЗ ПРЕВРАТНОСТИТЕ НА ВРЕМЕТО“, с автори Трифонка Романова Попниколова, проф. д-р Георги Николов Георгиев, Никола Георгиев Попниколов и д-р Марияна Николова Георгиева

Д-р Марияна Николова Георгиева

Проф. д-р Георги Николов Георгиев

Поликрайще, обл. Великотърновска