На 5 октомври 2026 г. се навършиха 170 години от рождението на Атанас Хаджиславчев – една от значимите личности в историята на Павликени, чието име и дело са неразривно свързани с развитието на града в края на XIX и първата половина на XX век.

   Атанас Хаджиславчев е роден на 5 октомври 1856 г. във Велико Търново, в заможно и уважавано семейство. Баща му Хаджи Славчо Хаджи-Паскалев е известен търговец, а семейната история е свързана с предприемачество и търговския живот на старопрестолния град.

   Връзката на младия Атанас с павликенския край започва още преди Освобождението. Баща му го изпраща да събира „десятъка“ от българските селяни в околните села. Така той постепенно опознава земята и хората, сред които по-късно ще прекара по-голямата част от живота си.

   На 8 март 1878 г. Атанас Хаджиславчев идва в Павликени. Тук той остава през следващите 65 години, създава семейство, развива стопанската си дейност и постепенно се превръща в един от най-активните общественици на селището.

   След Освобождението значителна част от земите в павликенския край, принадлежали преди това на османски земевладелци, преминава във владение на семейство Хаджиславчеви. Сред тях са земи, свързани с владенията на Етем бей – последния управител на Павликени, Бяла черква, Михалци и Стамболово. На тази основа Атанас Хаджиславчев изгражда голямо земеделско стопанство, известно като Хаджиславчевия чифлик, обхващащо повече от 4000 декара.

   Но значението на Хаджиславчев за Павликени не се измерва само с размера на неговото стопанство. Постепенно част от личното му имущество започва да придобива значение за развитието на целия град. Хаджиславчев предоставя земи за различни обществени и инфраструктурни начинания. С неговото име се свързват развитието на централната част на Павликени, оформянето на площада, различни благоустройствени дейности и предоставянето на терени за обществени обекти.

   Особено важна е ролята му при прокарването на железопътната линия София–Варна. Първоначално трасето е предвидено да премине през нивите и горите на Бяла черква. Хаджиславчев предлага линията да премине между Павликени и Бяла черква. За осъществяването на тази идея той заменя свои ниви с имоти на жители на Бяла черква при съотношение 2:1 в тяхна полза, след което предоставя заменените земи на държавата за изграждането на железопътната линия. Дарява и друга част от земите си за построяването на железопътната гара и оформянето на площада пред нея.

   Така земята, която дотогава е част от неговото стопанство, се превръща в част от инфраструктурата на развиващото се селище.

   За Атанас Хаджиславчев развитието на Павликени е свързано не само с изграждането на улици, площади и железопътна инфраструктура. Важна част от неговото обществено дело е подкрепата за образованието.

   С неговото съдействие и върху част от неговите земи в Павликени се развиват Държавният лозов разсадник, Земеделското училище и Държавното опитно поле. Подкрепени са изграждането на Основното училище и откриването на гимназията.

   Хаджиславчев подпомага училищата със свои средства, а години наред подкрепя и ученическата трапезария. В края на живота си той дарява по 100 000 лв. за учениците от Основното училище и Смесената гимназия „Княгиня Мария Луиза“. По негово желание е създаден и фонд на негово име, от чиито средства ежегодно се подпомагат бедни павликенски деца.

   Към образованието се прибавя и подкрепата за културния живот. През 1921 г. Хаджиславчев построява голям за времето си театрален салон. Сградата се превръща в място за представления, срещи и обществени събития и години наред предоставя сцена на художествените групи на читалище „Братство“, ученическите състави и различни обществени организации.

    Подкрепата му обхваща и спорта. Сред младите спортисти, които получават неговата подкрепа, е Йордан Петров – Графа, започнал да тренира и да се състезава в Павликени. След първите му успехи Хаджиславчев го подпомага и му осигурява финансова издръжка.

   През 1930 г. в Павликени се учредява спортният клуб „Хаджи Славчев“. Неговият жълто-черен екип по-късно дава повод в цяла България да се говори за „жълтата опасност“.

   Зад обществения образ на Хаджиславчев стои и 

семейна история, 

белязана както от съзиданието, 

така и от тежки загуби

   През 1884 г. той създава семейство с Йона Хаджистанчева, дъщеря на Станчо Хаджицанчев от Дряново. Двамата имат седем деца – Анастасия, Славчо, Славка, Стефан, Константин, Георги и Ангелина. Три от децата умират на невръстна възраст.

   През 1904 г. дъщеря им Анастасия се омъжва за арх. Георги Симеонов Козаров. Именно Козаров по-късно съставя „Родословие на семействата Хаджиславчови“ от 1934 г. – ценен документ, който днес позволява да бъде проследена историята на рода през поколенията.

   Личните загуби в семейството на Хаджиславчев също оставят следа в неговата дарителска дейност. След смъртта на съпругата му Йона през 1938 г. той дарява 40 декара нива на храм „Пресвета Богородица“ в нейна памет. Година по-късно умира дъщеря му Ангелина, едва на 37 години. В нейна памет Хаджиславчев дарява пиано на гимназията и продължава да подпомага ученическата трапезария.

   Хаджиславчев участва не само в икономическия и обществения живот на Павликени, но и пряко в управлението на селището и в политическия живот на страната.

През 1900 г. е избран

за кмет на Павликени. 

   През 1908 г. става народен представител в XIV Обикновено Народно събрание и участва в законодателния живот до 1918 г.

   Още от края на XIX век той се включва в дейността на различни обществени организации. През 1896 г. е сред основателите на ловното дружество „Сокол“ и става негов първи председател. Подкрепя различни обществени и спортни организации и остава активен дарител до края на живота си.

  През 1933 г. дарява 5 декара дворно място за изграждането на Ловен дом. Построената на следващата година сграда по-късно е използвана за различни обществени нужди, а десетилетия по-късно именно на това място е построена сградата на Историческия музей – Павликени.

   В края на живота си Хаджиславчев прави и едни от най-значимите си парични дарения – по 100 000 лв. за войниците от Павликенското военно поделение и за учениците от двете училища в града.

   За всичко, което е „дарил и направил за Павликени“, с решение на Общинския съвет от 23 юни 1938 г. Атанас Хаджиславчев е обявен за „Пръв гражданин и Старейшина“.

   Атанас Хаджиславчев умира на 10 ноември 1943 г.

   Днес, 170 години след неговото рождение, името му продължава да присъства в градската памет – чрез паметника, издигнат в негова чест в парк „Кирил Ракаров“, чрез улицата, която носи неговото име, чрез документите и фотографиите, съхранявани в Историческия музей – Павликени, и чрез разказите за делото му.

   През 2014 г. на откриването на паметника присъстват неговият правнук Иван Хаджиславчев и праправнуците му Георги и Атанас Хаджиславчеви.

   Историята на Атанас Хаджиславчев е история за човек, чието лично имущество постепенно се превръща в част от развитието на нашия град. За човек, който вижда в земята не само собственост, а възможност – за училище, железница, култура, спорт и обществени пространства.

   И може би именно затова 170 години след рождението му въпросът какво е останало от един човек има прост отговор: останало е онова, което е направил за другите. А в случая на Атанас Хаджиславчев – голяма част от самия град Павликени.