Както всяко кътче в България, така и нашето село си има легенда – легендата за змея.

  От векове в Горна Липница се разказва следната приказка:

  Имало едно време в село, близо до днешния площад, на мястото, наречено Зелен синур, паднал змей. И макар всеки от жителите да изпитвал страх, хората били с толкова добри сърца, че не могли да оставят създанието да се мъчи. Те му носели ден след ден мляко, храна и вода, като ходели по светло и оставяли продуктите настрани от къщите – все пак страхът не изчезвал. Животното се придвижвало до мястото, нахранвало се и пак се скривало. Това продължило, докато змеят оздравял и дошъл денят, в който той излетял към небето. Оттогава се смята, че крилатото създание пази селото от беди и катастрофи. И заживели селяните в Горна Липница в мир и радост. Приказката свършва тук, но горнолипничани продължават да почитат своя змей покровител.

  До 1968 г. на мястото Зелен синур всяка година живеещите наблизо са раздавали за помен питки, мляко, сирене, череши.

  Малцината, които били виждали змея, разказвали на деца, внуци и правнуци, че това е огромен гущер с крила. Тези внуци предали историята на своите внуци и така днешните баби, живеещи край това място, още ги е страх, когато преминават оттам. След 1968 г. последвала забравата и обичаят вече не се изпълнявал. И така до преди три години. 

  От 2012 г. ритуалът на оброчището Зелен синур в Горна Липница е възстановен напълно. Тази година отново група жени от селото спазиха традицията, раздавайки мляко, сирене, питки и плодове. На Зелен синур присъстваха и част от английските заселници в Горна Липница, на които им бе разказана местната легенда за добрия голям змей. 

Читалищен секретар: Надежда Конакчиева