Това стихотворение на 12-годишната начинаеща поетеса Елица Предоева от с.Караисен беше публикувано в сп."Сказочный мир". Авторката на стиховете е участвала в литературния фестивал "Россия-Болгария. Я люблю этот мир" през юни т.г.

За да стане възможно публикуването, преводът е направен от Егор Баранов, момче на 15г. от Минск Беларус, което прекарало лятото на българското черноморие.

Спомням детството си мило,

сладък и далечен звън.

Сякаш никога не е било,

сякаш е забравен сън.

Весел смях и детска врява,

весел детски глас ехти.

Пролетният лъх повява

И го носи в широти.

Гледам рой деца игриви,

сякаш пролетни цветя

под разцъфналите сливи

и се катерят по плета.

Обичам детството си мило,

то напомня ми за мен.

Когато и аз бях игрива.

Когато бях като лъч озарен.