В завладяващия свят на калиграфията ни потопи Кихачиро Нишиура, който представи процеса на създаване на древното изкуство пред публиката в Павликени.

  Четки в различни размери, малко чайниче с вода и специален камък, на който се разтрива тушът, са пособията на майстора. Импровизираното творческо поле на калиграфа беше подредено лично от него преди да започне демонстрацията в Историческия музей. „Слагаме няколко капки вода върху камъка и разтриваме туша отгоре”, обясни майсторът като подчерта, че това е най-важният процес на калиграфията, защото тогава калиграфът може да медитира и да освободи съзнанието си от ежедневните мисли. Цветът в калиграфията е само един – черен, но майсторът калиграф може да му предаде много нюанси.

  Калиграфията първоначално се е възприемала като начин за общуване с боговете. Във времето тя се превръща в изкуство, което дава възможност на хората да комуникират. А умението на човек да пише красиво е доказателство за извисеност.

  Разказът за необикновеното изкуство продължава с обяснението на г-н Нишиура за силата на написаното от него. „Невинността на силата и енергията се ражда от един чист ум. Калиграфията е една добра възможност за човек да тренира своя ум и да го държи в едно състояние на искреност и чистота”, разказа Кихачиро Нишиура преди да започне демонстрацията.

  Преди да започне калиграфът прихвана ръкавите на кимоното си със специална лента. Наведе се над бялото платно, поставено на пода, и с майсторски замах изписа впечатляващи японски йероглифи. „Наслаждавам се на вкусно саке под лунните лъчи” бе значението на калиграфската творба. „Представете си самурай, който се готви за решаваща битка на живот и смърт, но преди боя отпива глътка саке и усеща мир в душата си”, разясни подтекста авторът. Същите думи калиграфът изписа за втори път, но по различен начин с доста по-големи знаци и по-дебели черти. Вторият текст вече не носи послание за мирната атмосфера, а създава усещане за предстоящата битка. „Калиграфските умения могат да внесат в един и същи текст различни послания”, обобщи известният майстор.

  Кихачиро Нишиура вече 37 години е част от завладяващия свят на японската калиграфия. Не може да определи точно защо избира този път, но разказва, че калиграфията присъства в живота му от ранна детска възраст. Всъщност калиграфирането е традиция за неговото семейство. За усвояването на основните техники са необходими две-три години. След това се учи майсторлъкът. „Изчистването и доброто владеене на чертите, точките и празните пространства върху калиграфския лист трае около 5 години, но зависи и от човека”. 

  Калиграфията е изкуството, свързано с духовността още от самото му зараждане. Точно това според Кихачиро Нишиура е най-сложното в калиграфирането. „В творческия момент калиграфът сякаш е проводник на божественото и той трябва да държи енергията в средата на тялото си, в един добър баланс нито наляво, нито надясно и всъщност тази нагласа му помага да изрази това, което иска да напише. Ето защо е най-трудно за мен като един обикновен човек да достигна до такова състояние на духа, в което аз да съм съсредоточен и да постигна този баланс.” 

  Когато говори за калиграфия, Кихачиро Нишиура често я сравнява с музика. „Калиграфията е един много добър баланс между линии, точки и празни пространства. Точно както музицирането на пиано”. Според него калиграфирането пресъздава емоции и чувства. Тези емоции се проявяват в спонтанността на движенията на лявата ръка, докато дясната спазва всички технически правила. „С лявата не е необходимо да се спазват правилата на техническото писане и творецът е свободен да вложи своята емоция”. 

  Известният японски калиграф превръща стихове на Яворов и Ботев във впечатляващи калиграфски творби на японски език. Кихачиро Нишиура разказва, че е силно впечатлен от баланса в образа на юнака Хаджи Димитър, който дава живота си за свободата на родната си земя. Впечатлен е от мелодиката на стиховете на Ботев, но признава, че душевната нагласа на Яворов повече му допада.

  Творецът открива нещо общо между духа на българина и древната японска религия – шинтоизма, която проповядва сливане с природата и обожествяването й. „Преклонението на българина пред красивата природа и близостта му с традиционния дух на самурая, която аз почувствах, са двете причини да обичам България”, завършва разказа си източният майстор.

Десислава Колева