„Всичко в своите текстове съм преживял, почувствал.
Разказвам своите беди, щастието си.

  Не съм пробвал да разказвам нечий друг живот, защото не е имало повод”, казва Христо. Прякорът „Малкия” идва от тайфата на батко му, с която се движи във Велико Търново.
  Христо е на 22г., от 5 месеца се е преместил в Павликени. „Търсех малко тишина, спокойствие – място, на което мога да разсъждавам трезво за музиката, за живота. Когато се местя от град на град, опознавам различни хора, техните навици. Това ме кара да се замисля за много работи, как да се справям сам с всичко, на кого мога да се доверя, от кого да поискам помощ, когато е необходима”, казва авторът без притеснение, че много от връстниците му не гледат така на живота. „Биха се зачудили на моята гледна точка, защото те не са преживели това, което аз. Видял съм доста лоши неща от живота. Най-вече те ме направиха това, което съм в момента - силен, борбен, никога не се предавам, каквото и да става. Всеки край за мен е ново начало”, споделя житейската си философия Малкия.
  Той не е гневен, може би сърдит понякога, но иначе спокоен. Няма музикално образование, но това не пречи да композира музиката си на компютъра вкъщи. Завършил е Радиотехникума във Велико Търново със специалност „Кинотехника, аудио- и видео системи”. Песен се композира и за един ден, ако има вдъхновение, казва начинаещият автор.
  Рапът в България не е това, което трябва да е, смята Христо. „Хората, които правят хип-хоп, се опитват да имитират известните.

За мен хип-хопът е да бъдеш това, което си,
да даваш всичко от себе си, да казваш това, което чувстваш и мислиш.

  В момента се събужда интересът към хип-хоп в Павликени. Христо вече познава няколко души, които също като него се интересуват от „изкуството на квартала”, макар в града да няма място или клуб, където да се събират, да пеят или танцуват. Все повече хора създават своя музика вкъщи и разменят записи по интернет. „За мен музиката е начин на живот. Ако аз не правя музика, сякаш че умирам. Това е единственото, което ме крепи. С нея се чувствам доста сигурен в себе си”, споделя Христо, който е докоснал сърцата на близките си със своя лиричен рап.
  Всичките му записи са в професионално студио и следващата цел е да ги събере в албум. Затова му трябват и спонсори, защото продуцент така и не се намерил. „Аз знам, че рано или късно ще стане това, ако продължавам да давам всичко от себе си. Толкова години труд няма да ги пропилея. Все някой ден ще се появи въпросният човек”, оптимист е младежът.
Георги Бъчваров