Едва ли има жител на Павликени, който да не е попадал по един или друг повод в обектива на нашия именит съгражданин фотографа Петко Йончев. Него всички го познават и уважават заради класната фотография, която прави от години наред. Своята 70-годишнина, която наскоро отбеляза, Петко Йончев посрещна като носител на едно от най-високите звания в световната фотография – „Артист на FIAP“. Беше му връчено преди време заради многобройните му – повече от 120, участия в международни фотографски пленери, изложби, салони, конкурси. Една наистина заслужена награда за неговото 50-годишно любимо увлечение – фотографията.

Започнал е още през 70-те години на миналия век, когато в Павликени се организира кино-фотоклуб „Панорама“. Негов пръв председател става Манол Манолов. След него поста поема Петко Йончев. В клуба членуват и се учат на добра фотография над 100 души. По-късно с фотография от тях продължават да се занимават около 20-30 души, а четирима достигат за онова време най-високото звание в тогавашната българска фотография – фотограф-художник. Това са Генчо Петров, Петко Йончев, Цончо Балканджиев и Динамир Предов. Това са хората, които години наред са възпитавали този съществуващ и до днес вкус към хубавата фотография у павликенчани. Павликенската публика никога не е оставала равнодушна към постоянните фотографски изложби, които се организират в града, и това се дължи именно на творци като Петко Йончев.

Младият Петко Йончев започва своите творчески изяви обаче не в областта на фотографията, а в областта на музиката. Докато не му подарили фотоапарата „Таксон“. Станало му много интересно как апаратът щрака, как се зарежда… Увлякъл се и сам не разбрал как се разделил с музиката и се „предал“ на фотографията. Днес малко носталгично говори за онези първи години, когато по цели нощи прекарвал в тъмната стаичка на чудесата, в очакване да се появи образът на снимката. „Сега всичко е дигитализирано и младите фотографи не могат да усетят тази тръпка, категоричен е Йончев. Тогава и при снимането, и при копирането трябваше много да се премисля предварително. Сега всичко е по съвсем друг начин устроено, едва ли не трябва само да научиш как да натискаш бутоните.”

Но не е съвсем така. Не случайно има изключително красиви обекти, където ходят много фотографи, за да ги запечатат в своите обективи. Но не всеки постига красива снимка – категоричен е Йончев. Защото независимо от техниката, колкото и скъпа да е тя, последната дума има човекът зад нея, неговото човешко око, неговото възприятие за света. И всъщност, натрупаният опит, кога, къде, при каква светлина и при каква сянка, как ще изглежда даденият обект на снимката – това е най-важното. Цялата фотография за него е една игра, реална игра на светлини и сенки, която той много обича. Затова и много, много рядко прибягва до услугите на фотошопа. Винаги снимам едно към едно – твърди майсторът на фотоапарата от Павликени.

Почти няма жанр във фотографията, в който той да не се е изявявал прекрасно. Правил е репортажи, студийно снимане, портрети, пейзажи. През последните години предпочита пейзажите. Прави изложба „Четири сезона“. По повод своята 70-годишнина в Павликени подреди юбилейна изложба „По-красива аз не зная“, в която показва 60 цветни пейзажни снимки от различни краища на България. На тази тема работи вече от 10-тина години и е подготвил 160 пейзажа. 160 красиви места от България е увековечил със своя фотоапарат. С част от тях вече е правил изложби в Габрово и София. Но не крие, че най обича да ходи в Родопите и по Черноморието. Пейзажната фотография изисква и много пътуване, а то много разтоварва. „Разтоварвам се и когато преглеждам отново и отново старите си снимки. Това е едно от любимите ми занимания. Гледам и преценявам дали не може по-добре да стане, при друг ракурс, при друго осветление”, споделя моменти от своята творческа дейност Петко Йончев.

Петко Йончев има много заслуги за обогатяване на културния живот не само чрез своите изложби и не само в Павликени. Преди години той беше основен двигател на симпозиума по дървопластика и фотография „Арт Рустика“, който бързо стана популярен и в него искаха да вземат участие изявени скулптори не само от България, но и от почти всички балкански държави, по-късно и от Европа. Изложби със сътворените по време на симпозиума творби се правеха не само в Павликени, но и в други градове на страната – Велико Търново, София и т.н. Но за съжаление поради липса на средства неговото съществуване беше прекратено. Като член на Управителния съвет на Българската фотографска академия Петко Йончев направи много, за да дойде за постоянно годишният международен фотосалон „Музика в обектива“ в Павликени. Както и една друга международна фотоизложба – „Дивото“, която също от три-четири години ежегодно гостува в малкия ни град.

„Радвам се, че на юбилейната ми изложба дойдоха толкова много хора, толкова много съграждани ме уважиха и ми пожелаха творческо дълголетие. Благодарен съм на ръководителите на общината и на Българската фотографска академия, които уважиха моя празник, и за наградите, които ми връчиха – сподели щастливият юбиляр. Благодарен съм и на семейството си, че ме разбират и ме подкрепят толкова години в заниманията ми с фотография. А дъщерите ме зарадваха много с оригиналния си подарък за рождения ми ден – торта във вид на фотоапарат. Натъжават ме годините – бързо отминават и дали ще имам време да направя това, което все още не съм успял?!”

Да пожелаем на Петко Йончев наистина творческо дълголетие и нови творчески попадения! И все така да радва съгражданите си с прекрасните си фотографии!