Печатно издание
В центъра на Бяла черква, в непосредствена близост до паметника камбанария се намира православната църква „Св.Димитър“. Тя е най-забележителната сграда в града, отличаваща се с историческа и художествена стойност.
Столетия наред, още с възникването на Бяла черква като селище, църквата е водила белочерковци по пътя на християнските човешки добродетели и е пазила българската народност. Първото огнище, в което се разгаря пламъкът на духовен живот в тогавашното село, е църквата.
Първите сведения за съществуването на църква са от 1832 г. С построяването на първата църковна сграда са свързани имената на отец Зотик (игумен на Преображенския манастир), хаджи Тодор Иванов и Дионисий „Казака“. Църквата била малка, ниска, вкопана в земята. През втората половина на 19 век българският народ води борба срещу гръцкото духовенство. За задоволяване духовната необходимост на християните през 1863 година започва строежът на новата църква „Св.Димитър”, която съществува до днес. За нея било издействано специално разрешение - ферман от турското правителство. Тя се издигала като символ на нарасналата мощ и национално самочувствие на българина. Построена изцяло с труда и средствата на белочерковци, тя е завършена и осветена през 1866 г. За новата църква Бачо Киро пише: „А на 1866 лето сас божията помощ воздигнахме новата черкова-храм на свети великомъченик Димитрия и просветителите български Кирила и Методия и светаго Ивана Рилскаго /сиреч три храма/, сас предстояването и иждивението на сичките мали и големи наши родолюбци селяни”.
Покривът на храма се държи на 14 шестметрови мраморни колони, докарани с волски коли от останките на римския град Никополис ад Иструм. Майстор строител на църквата бил уста Дончо от Дряново, а резбарската работа - дело на майсторите марангози Иван Стрелухов и Тодор Несторов заедно с чираците им Колю и Николай. Те били сред възпитаниците на Калоферската резбарска школа и се учили при големия майстор Антон Станишев (Дебралията), който привнася резбарското изкуство от Дебър в Калофер. Иван Стрелухов и Тодор Несторов се условили с черковното настоятелство за 18 000 гроша, но „темплото да бъде нещо художествено, нещо съвършено и в пълната си гарнитура”. Така през 1875 г. те вече работят в Бяла черква. Предполага се, че те донасят в селото новините за хода на подготовката на въстание. Влизат във връзка с дейците от местния революционен комитет и стават негови куриери. Марангозите свободно обикалят селата,срещат се с апостолите в Търново и Горна Оряховица и пренасят оръжие. Те снабдяват и четниците от Бяла черква с револвери и патрони и изпълняват и други куриерски задачи. През месец март 1876 г. резбарите завършват иконостаса и амвона, а през април се включват в четата на поп Харитон и Бачо Киро като въстаници от Бяла черква. Преди да тръгнат с четата те не могли да получат договорената сума и завещали: ако се върнат живи след победата на въстанието и дойде свободата на Отечеството, ще си получат парите. Ако паднат в борбата, тези грошове да останат дар на църквата. Църквата “Св.Димитър” станала сигурно скривалище на комитетските архиви и оръжие, на ценни книги и документи.
Много умения вложили прославените майстори във всеки детайл. Вещите им ръце са сътворили изящни форми, богата орнаментика и сложни плетеници. Пълен ансамбъл: разкошен иконостас с внушително разпятие, архиерейски трон и величествен балдахин над светия престол. Творческото им въображение е породило идеята и за тържествен амвон, прилепен до изящна колона, завършващ с разперена птица – гълъб, символ на носещите се като криле мисъл и слово за любов между хората и за мир на земята.
От амвона на тази църква често звучал гласът на Бачо Киро. Той произнасял пламенни речи, които будели народното съзнание и националното чувство за свобода. По-значими от тях са: „Заточението на българските владици Иларион Макариополски и Авксентий Велешки”, „Слово за Иван Рилски”, „Слово за св.св. Кирил и Методий”, „Слово за св. великомъченик Димитър” и др. Те са наситени с много исторически факти и изпълнени с горещи патриотични слова. Чрез проповедите в църквата, където се събирало почти цялото село, Бачо Киро запознавал съселяните си с исторически личности, на които църквата е отредила имена на светии.
Съдбата на двамата майстори резбари, изработили иконостаса, е вплетена в историята на белочерковската църква – техния последен дом, откъдето те тръгват по пътя на саможертвата. Майсторите марангози загиват геройски в боевете в Дряновския манастир. Днес пред входа на църквата са поставени паметни плочи с техните имена.
От Освобождението до наши дни в църквата „Св.Димитър“ се пазят тленните останки на Бачо Киро Петров. Тя е живата памет за нашите предци.
Църквата е значимо място, където се отслужват празнични литургии, извършват се сватбени церемонии и кръщелни ритуали, както и заупокойни молитви.
Храмът се посещава от много туристи и е предпочитан обект при опознаването на културно-историческите забележителности в града. Вратите му са отворени за всеки, дошъл тук, за да остане насаме със себе си, да се вгледа в душата си, да почете паметта на загубени близки или да потърси духовно просвещение, вяра и надежда.
Анастасия Георгиева,
директор на Исторически музей – Бяла черква
