Въстаниците от април 1876 г. са сред учредителите на просветното дружество "Ройче" и на читалище "Братство"; настояват за въвеждане на 8-часов работен ден и справедливо трудово законодателство През 80-те години на 19 век, след Освобождението на България от турско владичество, в Павликени се заселват шестима останали живи поборници от четата на поп Харитон. Това са: даскал Атанас Дончев Петров, Петър Иванов Тончев, Иван Цвятков Кожухаров, Пенчо Колев Кюркчиев, Иван Марчев Илиев и Тошо Кътев Димитров. Всички те са родом от революционната Бяла черква и преселвайки се в Павликени, носят със себе си възрожденски дух, патриотизъм и свободолюбие. Въстаниците от април 1876г. не само успяват да се впишат в обществено-политическия живот на селището, но и допринасят съществено за неговото развитие. Заселването на една компактна група белочерковци, освен шестимата, оказва силно въздействие върху бъдещото развитие на Павликени. Всички те идват от село, в което години наред даскал Бачо Киро е сял семената на българското просвещение, село от което 103 смели българи са били готови да умрат за своята родина. Тези революционни традиции и своя патриотизъм белочерковските заселници полагат в основите на новото…