След Освобождението на България от османско иго през 1878г. в Павликени се заселват българи от съседните села и Балкана. Тяхната принадлежност към православната вяра, както и религиозните им убеждения и традиции, пораждат необходимостта от обособяване на нова църковна енория и построяването на духовен храм. Идеята за построяване на църква в Павликени възниква в първите следвоенни години, но се реализира през 1882г. Първият свещеник на Павликени е Иван Пенчев, родом от Бяла черква. Ръкополагането му на този пост става на 2 март 1881г. от Н.В.Търновския митрополит Климент (Васил Друмев). Под ръководството на свещеник Ив. Пенчев със съдействието на първите църковни настоятели Пеню Устапенев, Иван Тумбев, Васил Граматиков и с помощта на православните християни една година по-късно черквата е построена. Изграждането на храма струва на селото 70хил.лв., които жителите събират помежду си. Майстор-строител е Уста Генчо от с.Скорците, Тревненско, но в работата му помагали почти всички павликенци. Дворът, в който е построена черквата, е принадлежал преди Освобождението на Етем бей, който продал имота си на хаджи Славчо, а неговият син Атанас х.Славчев подарил на Павликенската община. В спомените на стария павликенски учител…