„Благодаря на две дами - Рени Антонова и Димитрина Димитрова от Домашен социален патронаж - Павликени. Благодаря им, че доставят храна по селата. Бързи, точни, работливи. Изказвам благодарност и към ръководството, че разполага с качествен персонал. Всички потребители, които ползваме услугите на патронажа, имаме добро мнение. Благодарим ви!“

   С думи, извиращи от сърцето й, Марийка Вачкова от с. Караисен иска да отдаде заслужена почит на хората, които помагат на възрастните, останали сами в зенита на годините.

   Госпожа Вачкова ползва услугата доставяне на храна в дома от патронажа вече три години. Жената е на 74 години и заявява, че е доволна от качеството на храната, от обслужващия персонал и добавя: „Носят ни топла храна - супа и второ ядене, както и хляб, през ден. В петък получаваме и храна за съботния ден“. По думите й този начин на набавяне на храна за самотните възрастни хора е незаменим. Като изчислява разходите, които би направила за приготвянето на храната - тока, превоза до магазините, Вачкова е категорична, че услугата е изключително изгодна. „Какво повече да искаме“, казва тя. 

   По думите й доста са хората от с. Караисен, които ползват услугата, има и такива, които я питат какво да направят, къде да отидат, за да се запишат за храната. Не е чувала някой да се е отказал досега от топлата и вкусна храна. Марийка Вачкова не крие истината за себе си - годините й напредват, трудно е да пазарува сама, има и здравословни проблеми. Както самата тя обобщава, „така ми е по-добре на тези години“. Няма млади хора, комшии край нея. Няма роднини и близки, само приятелки се намират все още за помощ в крайни случаи. Затова говори с признателност за Рени и Дида, доволна е от тях, от отношението им към нея. 

   По думите й, по време на ковид кризата се спазват хигиенните условия, социалните работници идват с маски, храната се получава редовно, всеки ден. Друго, което много впечатлява и радва възрастната жена, е фактът, че социалните работнички не пестят сили и енергия, с котларките в ръце изминават пеш големи разстояния, но доставят храната буквално до прага на нуждаещите се, без значение дали има път с автомобил дотам.

   „Все пак доброто трябва да се знае, така ми диктува сърцето и другите, които познавам и получават храна, и те са доволни. Така го планирах и реших да ги поздравя. Заслужават го, трудът трябва да се цени, поощрение да има“, заключи Вачкова.