Децата са най-големият капитал за един град. Затова посвещаваме тази страница на тяхното творчество. Нека през детските очи да видим Павликени – такъв, какъвто го познават. Ще надникнем в мечтите им и в обичта им за техния роден град.

***********

Моят роден град

Павликени – китно градче, сгушено в полите на Предбалкана. Тук съм родена, тук са родени и родителите ми. На пръв поглед най-обикновен, но в действителност изпълнен с много история и незабравими моменти. 

Античен и вечен. Животът тук е започнал още от времето на праисторическия човек. След прокарване на жп линията и построяване на жп гарата от малко селцe се превръща в град. Става административен и икономически център за селищата в региона.

В моя град са родени известни личности като Никола Гюзелев – прочут оперен певец, Кирил Ракаров – добър футболист, Факира Мити – талантлив илюзионист. Всеки от тях е различен, но ги свързва само едно нещо – техният роден град Павликени. 

Градът впечатлява и със своите паркове, китните улички, обновения център с красивите фонтани. Малко са населените места, които могат да се похвалят с добре поддържан зоопарк като нашия. Храмът „Рождество на Пресвета Богородица” е свято място за жителите. Той е построен с много усилия и с даренията на родолюбци, чиито наследници и до днес живеят тук. Градът ни може да се похвали и с Историческия музей, в който се съхранява и популяризира културно-историческото наследство от региона.

Всеки човек си има любим град. Моят е Павликени, защото тук е минало детството ми и тук са най-скъпите спомени, които пазя в съзнанието си. Не знам накъде ще ме отведе съдбата след години, но съм сигурна в едно – винаги ще се връщам тук. Родният ми град – място, което ще остане завинаги в сърцето ми! Място, което винаги ще ме дърпа към себе си! Павликени е не просто име на картата на България, а е част от самата мен.

Аз обичам моя роден град, защото тук живеят любимите ми хора – приятелите и роднините ми. Човек се чувства най-щастлив, където е обичан и ценен. 

Александра Алтънаева Алиманова

8б клас, СУ „Бачо Киро“

***********

С факела на Климент

Училище родно, училище мое,

гордея се много с името твое.

Много твои деца пръснати са по света,

навред прославят те и в любов се вричат!

И никога не ще забравят да закичат

паметника бял в училищния двор с цветя.

Аз съм малък, но щастлив раста,

„мама”, „България”, „свобода” научих се тук да чета.

Верни приятели, учители добри,

изпълват с радост детските ми дни.

Атанас Даниелов Атанасов – ІІІ клас

Творбата е участвала в литературен конкурс, посветен на 140-тата годишнина от създаването на ОУ „Св. Климент Охридски”

***********

МОЯТ РОДЕН ГРАД

…Павликени, град мой роден – моя съдба,

в теб аз срещнах зората, слънцето, вятър , птичи крила!....

Има много градове по света и в България, които са известни със своето културно-историческо наследство, но и аз мога да ви разкажа за своя любим роден град. Няма човек, който дълбоко в себе си да не пази спомени за родното си място, за своето детство. Аз още съм дете, но ето какво ще запазя в сърцето си за моя град. 

Той се намира в сърцето на Дунавската равнина. Пулсира с изгревите и залезите, с красотата на розите и аромата на липите. Малък китен град с добри хора и весели празници.

Началото му е поставено от траките и още горят в сърцата ни керамичните пещи, които са го прославяли в древността, и техните красиви изделия, които са намерени чак в далечна Троя. Плодородна била земята му, чисти и пълноводни реките му и затова са го заселвали славяни, прабългари и гордите павликяни. С трудолюбие и обич те са го градили. С доброта са създавали красотата му. Днес можем да се възхищаваме на високата естетика на предметите им и тяхната история в градския исторически музей.

Моят град е потънал в зеленина, тих и спокоен. В него са преминали, преминават и ще преминат много прекрасни години от моя живот. Тук са моето семейство и моите приятели, с които се забавляваме, разхождаме се и се любуваме на природата му. Имаме много любими места: парка и зоопарка, които никога няма да ни омръзнат. Почти всеки ден сме при богатото разнообразие от добре гледани животни, радваме се на веселите играещи деца под сенките на огромните дървета. Истинско удоволствие е за мен да споделям тази емоция с близки хора. Някои може би си мислят, че няма какво да се прави в такъв малък град. Мисля си, че човек винаги и навсякъде може да прекара приятно – на басейн, на волейболен мач, да кара ролери и колело, да чете книги, да ходи на концерти или просто да се разхожда. 

Животът ми е свързан с училището. Моето училище, което вече е на сто години! Колко е вълнуващо за мен, защото в него са учили всички от моето семейство, с него се гордее целият град, горда съм и аз. Дните и годините, прекарани в него, са прекрасни за мен с любимите и добри учители, с красивите и модерни кабинети, с моя клас – тези мигове ще са незабравими за мен! 

Още много бих разказвала за моя град и моите приятели. Ние ще пораснем, ще се разделим, но съм уверена, че всеки ще пази спомен за своето родно място с умиление. Сигурно и аз ще замина някъде, но винаги ще зная, че има едно място, където мога да се върна, където мога да се видя с близки и приятели, където мога да възродя спомените си – в моя роден дом, в моя роден град Павликени. Ще го нося винаги в сърцето си!

Вяра Спасимирова Александрова

от VБ клас, СУ „Бачо Киро” 

гр. Павликени