На средата на главния път между градовете Павликени и Велико Търново се намира едно, колкото малко по брой хора и къщи, толкова с голяма история и природни забележителности, село. Всички, чули за първи път за с.Мусина, веднага го свързват с историческия вече виц за прословутия мусински свидетел. Но съвсем не е само това, което различава Мусина от другите български села. Тук се намира една много известна пещера – Мусинската, с голям карстов извор на нея, захранвал още от римско време града на победата – Никополис ад Иструм. Наблизо е и друга природна забележителност - „Понорите”, които са посещавани целегодишно от туристи. Влизайки и минавайки през селото, веднага се забелязват два паметника – единият, в края на селото, е на всички загинали мусинчани във войните и другият, в центъра – на Поп Харитон, тъй като четата му се е събрала и тръгнала точно оттук за Дряновския манастир. Друга интересна забележителност е пъстървовото стопанство, изградено преди повече от 30г. на извора на р.Пещерска. Нейните води с постоянна целогодишна температура са благоприятни за отглеждането на пъстърва.
  Културният живот в селото не е замрял, въпреки че повечето жители са възрастни хора. Може би защото е малко или защото хората тук са по-сплотени, няма общоселско мероприятие без посещението на повече от 60 души.
  Ръководството на пенсионерския клуб в селото работи много успешно с кметството и няма празник в българския народен календар, който тук да не е отбелязан по местен начин. Включват се и много жители в подготовката и организацията на празниците – особено на 11 май - Деня на излизането на Попхаритоновата чета от Мусина, който се е превърнал вече в традиция със своето факелно шествие, митинг-заря и богата културно-музикална програма.
  На 20 декември пък Би Ти Ви изразиха желание да заснемат Игнажден в Мусина – с местен ритуал на първия „полазник” в къщата, и бяха посрещнати много гостоприемно от семейство Димитрови.
  В селото празниците започват още с настъпването на коледните и новогодишните празници. Програмата е интересна – с баби сурвакарки, с баница със забавни късмети, с весела томбола и оркестър, грижещ се за доброто настроение през целия празник. Отбелязват се Йордановден, Ивановден, като всички именници се събират и черпят в клуба на пенсионера, а всички поканени събират пари и им купуват нещо за спомен. За 8 март пък жените получават цветя, събират се всички и с почерпка и добро настроение уважават Международния ден на жената.
  Когато зимата отминава и идва пролетта, селото се събужда за нов живот. Когато пристигне Баба Марта, всички слагат мартениците и вече се оглеждат за първите щъркели над селото. Природата тук е планинска, красива, с 2 реки, с много гори и поля и първото нещо, щом се затопли, е пролетното почистване на селото и местностите край него. След това за първа пролет се прави поход до една близка чешма и местност до селото с пикник наобед и бране на първите пролетни цветя. В излетите, както и във всички празници, активно се включват и 10-тината британски семейства и едно руско, на които животът в Мусина много допада, природата и приветливите хора също. Те са и дарители за много кампании - още за откриването на пенсионерския клуб дадоха средства за направата на вътрешна тоалетна и ред други неща.
  В Мусина има наченки и на селски туризъм с няколкото къщи за гости тук. А бизнесмени, които имат имоти тук, помагат като спонсори на много празници и общоселски мероприятия.
  Когато настъпи лятото, празниците намаляват, но съвсем не свършват. Често на беседката до природната забележителност „Понорите” се правят разходки за обеден пикник, тъй като там е прохладно между дърветата с изглед към цялото село. Чужденците активно се включват в тези разходки, тъй като природата тук много им допада.
  Връзката между хората е силна и доста често тук се правят и рождени дни, юбилеи, помени, като мястото им отново е клубът на пенсионера, създаден с много любов, оборудван с всичко необходимо за събирането на много хора и празненства от всякакъв тип. Както обичат хората да казват тук: „той е създаден за добро и зло”. Клубът се стопанисва отлично от уредника, работи под ръката на Община Павликени и с цялото съдействие на кметството. Формулата е повече от успешна. Както обича да казва уредникът на клуба:

  „Ние в Мусина сме малък и сплотен колектив”

  Доверието и желанието да се направи животът тук по-добър, по-интересен за хората и по-емоционален и запомнящ се е най-важното.
  Такъв запомнящ се празник беше и отминалият Бабинден. Един много обичан  празник в Мусина и отбелязван вече от много години. По стар народен обичай последната родилка в селото под напътствието на 2 баби акушерки, облечени в народни носии, поля на фелдшера на селото в знак на благодарност към него, а най-старата баба изкъпа пред всички бебето, за да е здраво то през цялата година. Празникът започна с добро настроение и препълнен клуб с присъстващи, за доброто настроение на които се грижеше диджей с певица. По-късно се появи и баба Пенка, дегизирана като стара циганка гледачка на ръка, и започна в хумористичен стил да врачува на стари и млади, да им предсказва бъдещето. Имаше и томбола със забавни награди, както и много песни, танци и хора, дори и на площада на селото. Хората се прибраха по домовете си развеселени, забравили поне за малко своите проблеми и грижи, в очакване на друг също тачен празник – Трифон Зарезан, заредени с положителни емоции и идеи за неговото осъществяване.
  Така живеят и празнуват хората в Мусина. Духът на българщината не ги е напуснал и колкото и да намаляват като жители, толкова по-сплотени стават!

Ани Христова

*заглавието е на редакцията