В православното християнство денят 21 ноември се почита като Въведение Богородично. Според Светото писание на този ден тригодишната Мария е заведена от родителите си в Ерусалимския храм и е отдадена в служение на Бога. Това е паметно събитие за семейството на Майката Божия и се тачи от православието и като Ден на християнското семейство. 

   В традиционните представи на българите този празник се свързва с  топлината и уюта на дома, връзката със семейството и рода.

   Преди семейството да се събере около трапезата, отново най-възрастната жена изливала вино в огъня и пепелта на домашното огнище с думите – „Цъфти, къщо! Весели се, стопане! Където идеш, тук да се върнеш. Роса да доведеш, жито да донесеш”. 

   И това далеч не била единствената благословия за благоденствие и изобилие в дома. След това в дома, събрани около огнището на чаша вино, топла пита и вкусна гозба, чествали освен празника Въведение Богородично и здравата връзка помежду си. Масата оставяли неразтребена, за да дойде Богородица през нощта да си хапне и да благослови дома.

   21 ноември е прекрасен повод да покажем на близките си колко много ги обичаме и колко много означават те за нас.

   На този прекрасен български празник Клубът на пенсионера и читалището в с. Горна Липница организираха изложба „Моето семейство“ и тържество. Участващите в събитието – сем. Елена и Дечо Неделчеви, Стоянка Събева, Симеонка Борисова, Евгения Николова, председателката на КП Елка Цветкова, кметът Г. Стефанов, се отзоваха с много семейни снимки на своите баби и дядовци, майки и бащи, както и от по-нови родови празници. Използвани бяха и материали от архива на читалището.

   Клубът на пенсионера организира скромна почерпка на присъстващите, а певиците на фолклорната ни група поздравиха всички за празника. С кратко слово читалищният секретар напомни, че вековните традиции на нашия народ не бива да се погубват във времето и пространството.

   Посланието за този ден на нашите деди към синовете, снахите и внуците е: „За добро сме на този свят. Добре да живеем, да не забравяме своя род и корен и най-важното – и в най-голям гняв да се опомним и зло да не струваме.“

Надежда Конакчиева