На 22 април ни напусна Дянко Кирилов Дянков – кадрови офицер, служил в Българския военноморски флот и последен оцелял от михалските партизани. Кавалер на десетки ордени и медали за участие в антифашистката съпротива и строителството на БВМФ.

  Капитан I ранг Дянков е роден на 9 декември 1921 г. в с. Михалци в тежките следвоенни трудности, в бедно многодетно селско семейство. По време на средното си образование в Техническото училище в София попада под влиянието на социално ляво ориентирани младежи, а след завръщането си в Михалци се включва в една от местните петорки на РМС. 

  През 1943 г. поема пътя на партизанин. На 8 септември заедно с партизаните от Павликенската чета слиза от предпланините на Габровския Балкан и участва в завземането на   кметството в с. Михалци. Известен е с партизанското си име Славчо.

   След края на Втората световна война работи в лесничейството в Трявна. През 1948 г. записва във Варненския висш инженерно-строителен институт. През 1951 г. постъпва като курсант във Висшето народно военноморско училище „Н.Й. Вапцаров“. През 1953 г. е назначен за началник-кадри на щаба на Дунавската флотилия в Русе, а след разформироването й е преместен във Военноморската база във Варна. Службата му приключва през 1977 г.

   По време на 25-годишната си служба във ВМФ той се оказва единственият сред служителите михалчани, който е достигнал до „капитан I ранг“ и е заемал престижни длъжности. След пенсионирането си се завръща в с. Михалци.