Преди една година в Павликени беше основан Спортен клуб по лека атлетика „Йордан  Петров-Графа. Рожденият ден на най-новия клуб в града беше повод за радостно тържество, а „Павликенски глас“ се срещна с тримата инициатори, за да разкаже повече за дейността им.

   Мая Илиева, Десислава Божанова и Калин Великов са тримата треньори, които два пъти седмично посрещат 50 деца в своя спортен клуб. 

   „Идеята се зароди миналото лято, понеже само клуб по лека атлетика липсва в града. Вече 12 години, откакто съм в Павликени, всеки ден ходя на стадиона и бягам за мое лично удоволствие и здраве“, казва Мая за първите стъпки към регистрирането на новия клуб. Тя е деен човек, но първите години в Павликени за застой. Решава, че трябва с нещо да се занимава. „Така със съпруга ми Калин отидохме за първи път на стадиона. И по ирония на съдбата като ученичка никак не обичах в часовете по физическо възпитание, изпитването на бягане 50 м. и 300 м., а ми стана професия“, разказва Мая. „Желанието да бъда активна, да се движа, удовлетворението след приключване на самия процес, някак си ме заплени, запали, и сякаш се вманиачих. Не пропускам ден без да бягам. Прекъснах когато бях бременна и то след шестия месец, заради забрана от докторите. Преоткрих бягането, стана мое хоби, осъзнах, че спортът е моето спасение, моето отпочиване от ежедневието, от проблемите, води до „отпушване“ на главата, както се казва. Ако не отида да бягам и един ден започвам да се обвинявам“, признава емоционално треньорката.

   Мая Илиева е родом от град Борово, Русенско. Завършила е Русенски университет със специалност „Предучилищна и начална училищна педагогика“. Работи в ЦДГ „Слънце“ като детски учител вече 11-та година

   Съпругът на Мая, Калин Великов е родом от Павликени. Завършил е средно образование в ТМСС „Цанко Церковски“. Съдбата ги среща в Англия. Той също е любител спортист и двамата не пропускат ден без тренировка. Калин тренира във фитнеса всеки ден и като цяло спортът е любов и хоби за двамата. Великов е тренирал волейбол и лека атлетика преди години в Павликени. 

   Имат две дечица близнаци-момче и момиче на 5 годинки и половина.

   Мая Илиева казва още: „Леката атлетика за мен е начин на живот. Дава ми спокойствие. Докато спортувам се отърсвам от всички мисли и проблеми, и получавам удовлетворение“, казва тя. „ Нашите състезатели израстват пред очите ми, което е най-радостното; това е удовлетворението за мен. Моята професия като учител е най-хубавата - да работим с деца“.

   Десислава Божанова е завършила Спортното училище във Велико Търново с профил лека атлетика. Била е дълги години състезател, печелила е медали. Във ВТУ завършва педагогика-физкултура и спорт, но животът я завърта и започва да се занимава с частен бизнес далеч от спорта. Семейна с две дечица. „Когато ние основахме клуба, на едно офроуд състезание, тя тича към мен и към Калин и няма да забравя думите й: „Искам да поздравя едни млади хора за инициативата, която са предприели!“. В последствие разбрахме, че тя има спортно образование, а на нас ни трябваше инструктор, за да учредим клуба и да можем да членуваме във Федерацията по лека атлетика. Деси е много добър човек и много ни помага. Наистина без нейна помощ нямаше да имаме тези успехи. Тя ни насочва методически как да бъдат изпълнени правилно дадените дисциплини“, каза Мая Илиева.

   Когато се разчува из града, че ще правят клуб по лека атлетика, много хора проявяват интерес. Идеята в началото е била да работят само с ученици, но тъй като Мая е била учителка в четвърта група в детската градина, самите дечица и родители отправят към нея огромна молба да ги приеме в клуба. Треньорите искат да стартират дейността си с по-големи ученици, но лека полека приемат и първолаците. „От хоби се превърна в професионално занимание. Преди време бягах по 12 км. на ден, но усетих как тялото ми достига този максимум един, два дни в месеца и си казах, че това трябва един ден да го предам на някого след мен. Затова заложихме на леката атлетика, която е царицата на всички спортове“, обобщава треньорката.

   При откриването на клуба са записани близо петнадесет дечица, а към момента наброяват над петдесет и редовно посещават тренировките. Най-многобройна група - 28, са децата от 5 до 8-годишна възраст. 

   Една тренировка е в рамките на час и петнадесет минути. Обичайно започват със строяване, разгряване на всяка мускулна група, като децата биват разделени на две групи, по възраст. 

   След разгрявянето следва обща физическа подготовка - започват с бегови упражнения,  бързи стартове,  спринтове, скокове от място за по-малките и скок дължина за по-големите на новооткритата писта за дълъг скок на стадиона. Накрая на тренировката за награда малките получават разрешение да скочат няколко пъти в пясъка. „Наблягаме на спринтовете и на скоковете, защото като ходим по състезания участваме в тези дисциплини. Накрая пак разпускаме, което е абсолютно задължително. За малките винаги има щафетни игри, със състезателен характер. Сега тренираме на стадиона, но в по-студените дни влизаме в Спортната зала, където наблягаме на упражнения, стартове, скокове и разбира се така желаните и очакваните от малчуганите игрички“, обобщава Мая Илева.

    На децата им е интересно, играта навън ги стимулира. „Родителите осъзнаха, че е много важно децата да са навън и да спортуват. Особено родители, които имат по-големи дечица, от това поколение, което имаше застой в спорта. В града вече има доста клубове и са пълни с дечица, което може само да радва всички треньори, че участват толкова много деца, че сме ги изкарали навън, не са пред телефоните“, добавя Мая. По думите й капацитетът на клуба от 50 деца вече е изпълнен. Илиева казва, че ще обмислят в бъдеще да отделят повече дни за тренировки, защо децата продължат да се увеличават. Понеделник и сряда са дните за тренировки. Ако предстои състезание още един, трети ден в седмицата децата се подготвят активно. Треньори, деца и родители са обединени в месинджър група, като се уведомяват при лошо време за нов ден за тренировка, уреждат и организират родителски срещи, закупуване на екипи, състезания.

   „Важното е, че учим децата да бъдат добри, да се радват на успехите на другите дечица, въпреки че леката атлетика е индивидуален спорт - всеки печели медала за себе си. Ние ги учим да се радват за отбора, защото този медал е и за отбора, да не завиждат, да не се дразнят помежду си, да уважават и учителите си в училище, не само нас. Дечица от другите клубове се присъединяват към лекоатлетите, което е нормално, защото всеки трябва да намери своя спорт, където се чувства най-добре, и да има желание да тренира дадения спорт.

   „Досега сме участвали само в турнири, които се организират от клубове - да трупаме опит, дечицата да придобиват самочувствие, защото състезанията на Федерацията са на много високо ниво“, добавя Мая. Но вече мислят, че са подготвени за големи състезания и предвиждат в зимните месеци - януари, февруари да се включат в състезание, организирано от Федерацията.

   Постиженията на клуба за една година са забележителни: 6 златни, 7 сребърни и 5 бронзови медала. Най-много спечелени медали има Стефания Димитрова във възрастова група 2016-2017 г. „Ние много се радваме.  Вървим в правилната посока щом за толкова кратко време имаме тези резултати. Много сме благодарни на родителите, които всеки път карат своите дечица до града, в който се провежда състезанието. Родителите присъстват в публиката и окуражават своите малчугани на всяко състезание. До момента нямаме проблеми и може би правим повече родителски срещи, отколкото в училищата“, добавя треньорката.

   Според Мая Илиева леката атлетика има бъдеще в Павликени, защото децата обичат да спортуват, да играят, а все пак леката атлетика е царицата на всички спортове. „Леката атлетика дава на децата дисциплина, здраве, работа в екип - само добродетели смея да твърдя, а и се изграждат много приятелства“, добавя Мая.