- Г-н Сиромахов, проучванията за новата Ви книга Ви доведоха в с. Михалци. Какво очаквахте да откриете тук?

- Аз тръгнах по следите на отец Матей Преображенски. Една много интересна личност, но за съжаление много малко се знае за него, защото той остава в сянката на Левски и на героите от Априлското въстание. Поради простата причина, че една година преди въстанието той умира от болест и не става герой. А всъщност е много цветна и забележителна личност - просветител, будител, пътуващ книжар, участник в комитетите на Левски, създава читалища и училища. 

Тръгнах да обикалям по неговите стъпки и това ме доведе в селата, в които е основавал читалища – в Бяла черква заедно с Бачо Киро, в с. Мусина. И в с. Михалци видях сградата на взаимното училище, което е създадено през 1870 г., и ме заболя сърцето, че изглежда така. Покривът е почти паднал, изглежда запуснато. Тогава си казах, че трябва да направя нещо – да вдигна шум около тази сграда, за да може да бъде възстановена. За щастие, разбрах, че тук в Община Павликени вече има такъв проект. Обади ми се кметът инж. Манолов да разговаряме и затова дойдох тук да се срещна с него и с архитект Маринов.

Много се радвам, че процесът по реставрацията на това училище е започнал и се надявам с общи усилия да го доведем докрай. Аз ще помогна с каквото мога – с контактите, които имам, със средства и каквото трябва, за да може след време да се съберем и да открием една хубава, модерна сграда, която може да стане съвременен музей.

- Възстановяването на такава сграда със сигурност мобилизира огромен ресурс. И човешки труд, и финансови средства. Защо е важно това да бъде приоритет за нас като общество?

- Защото хората имат нужда. И аз това го разбрах, когато написах в социалните мрежи за това училище и получих над 1000 съобщения от хора, които казват: „Кажи как да помогна!“. Един предложи със средства, друг предложи труд. Видях, че в обществото има потребност да правим неща заедно – да сме обединени около някаква кауза, нещо смислено. В случая е свързано с паметта, нашата обща история, но може би има и други каузи, които така обединяват хората. Това ми дава куража да смятам, че ние все още се чувстваме заедно и можем да вършим добри дела. Просто трябва да намерим тези каузи.

- Според Вас какви са възможностите за бъдещия живот на тази сграда. С какво съдържание може да се изпълни тя?

- Аз мисля, че може да се направи много хубав музей. Той трябва да е свързан с просветителската дейност на отец Матей – да е свързан с книгите. Защо да не стане музей на българската книга - да се види какво е правено преди нас, че и до наши дни. Виждал съм подобни музеи в Нидерландия, в Латвия, където хората могат да проследят целия процес по създаването на една книга – написването, отпечатването, разпространението. И това би било любопитно и за децата – да видят как се случва. А тази сграда е много светла, просторна - би била подходяща за нещо такова.

Разбира се, тепърва може да измислим и нещо по-интересно. Ще се намери, предполагам, общо решение и най-добрата форма.

- Кога очакваме книгата Ви, посветена на Матей Преображенски?

- Ако всичко е наред, искам за Деня на будителите да бъде готова и да бъде в книжарниците.