Осемнадесетгодишната Теменужка Стефанова, която стана спортист № 1 на община Павликени за 2014 година, е ученичка в ПГАТ „Цанко Церковски“. В девети клас разбира, че в града се провеждат тренировки по „някакви“ бойни изкуства, отива на една от сбирките, харесва й и… остава там като състезател по карате киокушин вече цели три години. Тя е красиво и нежно момиче. „Нямам в духа си бойно настроение, просто инатът, желанието да се докажа сама на себе си ме задържаха в този спорт“, разказва чернокосата хубавица. „Обичам да доказвам на себе си, че мога да постигна нещо, и това е по-добре, отколкото да стоя на едно място и нищо да не правя. Нали знаете, във всеки човек има поне по две страни, които взаимно се борят помежду си. Аз реших да преборя мързеливеца в себе си“, смее се спортист № 1.

  Любим предмет в училище й е „Дивечовъдство и лов“. В момента Теменужка кара курс за ловец. Има намерение да продължи семейната традиция – баща й, чичо й, дядо й и прадядо й от Масларево, където живеят родителите й, са ловци. Много пъти, още от малка, е ходила с мъжете от семейството си на лов сред дивата природа, много пъти е стреляла с пушка. Обича това преживяване. Особено през зимата много й допадат снежните разходки, колкото и мразовити да са. „Дори понякога не ми се прибира вкъщи, толкова ми харесва“, споделя младото момиче. „Сред природата забравям всичко друго, отпускам се, разтоварвам си нервите, забравям всичко лошо. Обичам да тичам навън, когато нямам друга работа, това също е много полезно за спорта“, споделя Теменужка.

  В началото на заниманията й в клуба по карате киокушин в Павликени родителите й не й обърнали особено внимание, просто не я взели на сериозно. Мислели, че това е временно увлечение и няма да продължи дълго. След участието й в първото състезание изпаднали в шок, защото тя трябвало да преодолява сериозни болки от голямото натоварване. Последвало второ състезание, те трябвало отново да подписват декларация, че като родители са съгласни тя да участва. Разбрали, че тяхното момиче има сериозни намерения в този спорт, повярвали й и… започнали да ходят с нея по състезания, да я подкрепят и заедно да се радват на първите й награди. И така до ден-днешен. 

  „Всяка година имам по няколко медала от различни участия“, казва Теменужка. Миналата година участва в световно първенство във Варна, печели бронзов медал. На републиканско първенство в Стара Загора печели сребърен медал, а преди два месеца в края на ноември в европейското първенство, проведено в Самоков, печели бронзов медал. „Тогава мисля, че изпитах най-голямото си досега удоволствие от този спорт. Играх с една рускиня, тя ме победи, но въпреки това, мисля, че и аз играх добре. Треньорът също така високо оцени тогава моята игра, въпреки че паднах“. 

  Теменужка Стефанова не крие радостта си от общинската награда – обявена е за спортист № 1 за 2014 година на община Павликени. „За мен тази оценка означава много, защото една подобна награда се постига трудно. То почти с всяко нещо в живота е така – трябва доста да се потрудиш, за да го постигнеш. Но особено в спорта това правило важи в много по-голяма сила – на тренировките трябва да капе от тебе пот и кръв, за да има успехи на състезанията. Дори и едно трето място, бронзов медал, се постига с голям труд, с много усилия. Тази общинска награда ми повдигна доста самочувствието. Близките ми вкъщи много се зарадваха. Треньорът ми г-н Боян Ангелов също беше много доволен. Зарадваха ми се много и в училище. Особено класният ръководител г-н Крум Манчев, който ми е и преподавател по физкултура“, разказва Теменужка. 

  „Този спорт ме научи на много неща – най-вече на възпитание, увереност, точна самооценка на своите възможности. Спортът ми дава стимул да се самоусъвършенствам, да бъда по-сериозна и последователна в заниманията си. Да бъда упорита. По-рано не бях свикнала да довеждам нещата докрай. Захвана се с нещо, после бързо го изоставям. Сега вече не е така. Сега като обещая нещо на някого или на себе си, докато не го изпълня, не се спирам. Станах по-отговорна“.

  От началото на своите занимания с карате киокушин Теменужка тренира при Боян Ангелов в Павликени. „Всичко, което съм постигнала в спорта досега, дължа на него“, заявява младото момиче. „Имала съм трудни моменти, но не съм мислила да се отказвам. Веднъж бях получила много силни болки и бях принудена да спра да тренирам. Тогава разбрах, че не мога без този спорт. Направо се бях отчаяла какво ще правя, ако не успея да се възстановя. Но треньорът ме подкрепи, успокои ме и наистина след известно време се възстанових и започнах отново с тренировките“.

  „Ако сме в състезателен период, тренираме дори по няколко пъти на ден. Треньорът ни дава занимания и „за домашно“ вкъщи. През останалото време тренировките са по-леки, но постоянни.”

   За тази година Теменужка си пожелава първо тренировките и състезанията да минават без травми. И, разбира се – нови медали. Ще участва във всички състезания, които предстоят пред павликенския клуб. Мечтата й е най-накрая да спечели златен медал за Павликени.

  „Наградите ни спортист №1 за Теменужка Стефанова и треньор №1 за мен, честно казано, бяха очаквани, защото през миналата година клубът, на който аз съм председател и старши треньор, постигна най-много успехи. 

Донесохме над 40 медала за града.

  Голяма част от тях са златни и сребърни. Само за една година. Участвали сме в абсолютно всички състезания в страната от спортния календар на Българската карате киокушин федерация, включително имаме участия в международни турнири. Имаме много изявени състезатели“, разказа треньор №1 на Павликени Боян Ангелов. Сред медалистите на клуба до Теменужка Стефанова се нарежда Йоана Кирилова, и двете са с бронзови медали от европейското първенство. „Имаме още много добри състезатели – до преди два месеца тук беше Тереза Давидова, сега студентка в София, но още се води тукашен състезател, Пламен Дойков, Дочо Димитров, Иван Георгиев. Това са най-изявените, основно печелят златни и сребърни медали, има, разбира се, и други медалисти“. 

  „Карате е тежък спорт, не е за всеки, защото е свързан с лишения и високи физически натоварвания. За да издържиш, първо трябва да го пожелаеш със сърцето си“, смята Боян Ангелов. Това крепи да се издържи на тренировките. Въпреки, че е японско бойно изкуство, то учи децата на уважение към по-старшите, на уважение към треньора, към родителите и самите себе си, учи ги на ред и дисциплина. Имаме занимания и с деца от детските градини, но за съжаление преобладаващата част от родителите заявяват, че нямат време и не ги водят тук в тренировъчната зала. Но по този начин ги лишават от прекрасна възможност за спорт и за укрепване на здравето им, особено сега, когато съвременните технологии водят до силно обездвижване на младите хора.”

  „Разполагаме с напълно оборудвана тренировъчна зала, която се намира в сградата на бившето начално училище в Павликени. За нея благодарим за съдействието на кмета на общината инж. Емануил Манолов. Направихме ремонт за не малко пари. Сега имаме всичко необходимо за тренировки. За тази година целите ни са на първо място да нямаме контузени играчи, всички да са здрави и да участваме във всички състезания. Да печелим повече медали, и то основно – златни и сребърни.”