Преди седмици приключиха спасителните архоелогически проучавания край манастира над с.Росица, който архимандрит Георгий строи. Повече за откритията си разказва археологът Евгени Дерменджиев, който водеше разкопките.

- Г-н Дерменджиев, приключиха археологическите сондажи край новостроящия се манастир над с.Росица. Какво открихте?
- Във връзка с идеята на отец Георги да построи на това място манастир се наложи да се направят спасителни археологически проучвания. На територията,  която би трябвало да обхване новия манастир, направихме около 25 сондажа на различни места като основната цел беше да локализираме средновековната църква, да видим в какво състояние се намира, да проверим терените, където ще се строят новите манастирски сгради, да установим границите на средновековния некопол на църквата, както и да открием сгради от средновековния манастир, за който има легенди и предания.

- Има ли исторически данни, че това място е съществувала християнска обител? Към кой исторически период датирате откритото?
- За момента писмени сведения от Средновековната епоха няма. Сведенията са устни от края на XIXв., че на това място е съществувал средновековен манастир с името „Св. Йоан Предтеча”. Успяхме да локализираме мястото на църквата, която е била разкрита още през 1890г. от жители на с. Бяла Черква. След това археологически проучвания не са били провеждани. Самата църква се откри в много лошо състояние, не сме я проучвали цялата, тъй като няма предвидени средства за нейната консервация и реставрция. Установихме мястото и видяхме в какво състояние се намира. Самата църква наистина е средновековна. Изградена е с големи камани и бял хоросан.  Открихме фрагменти от стенописи. Имало е тухлена украса, керемиден покрив.

- Можем ли да определим през кой век е строена?
- XIII век. Самата църква е в много лошо състояние, запазена е, но след като е разкрита в края на XIXв. по-голямата част от камъните са били взети за други строежи. В момента църквата е в общи линии на ниво основи. Просто от конструкцията нищо не е останало.

- Намерихте ли някакви артефакти, свързани с обитателите на това място от  XIIIв.?
- Да. Около църквата не открихме данни за съществуването на манстир. Оказа се, че има доста голям некропол около църквата също от XIIIв. До момента сме локализирали местата на 16 гроба. Повечето от тях са на възрастни индивиди, има четири или пет детски, но всъщност са почти без погребален инвентар. Единственият по-интересен гроб е останки от златосърмен текстил по черепа. Този череп беше пренесен в лабораторията на Регионалния исторически музей (във Велико Търново, бел.авт.) от д-р Иван Чукоев и ще бъде изследван в лабораторни условия. Надяваме се, че ще има възможност за експониране.
Освен некропола, около църквата открихме или поне частично проучихме още две полувкопани жилища, едно помещение - най-вероятно със стопански характер, има и 5 боклучени ями.

- Какво да съдим за притежателя на шапката от златосърмен текстил? Това означава ли, че тук са живели достатъчно заможни хора или със царствено потекло?
- Интересното при този гроб е, че освен златосърмания текстил, не се откриха никакви други накити. В други некрополи, както в Търново, така и в другите средновековни български градове, обикновено там, където има останки от златосърмен текстил, се откриват златни или сребърни накити, пръстени, обеци, копчета - зависи какъв е гробът. Този с текстила е на мъж и се изненадахме, че липсва поне накакъв пристен.

- Как да определим тази църква? Към близкото село ли е принадлежала или е била цъква на друго, съвсем мъничко селище, което е съществувало тук?
- Смятаме, че също през XIIIв. синхронно с църквата и некропола около тях се е развивало малко селище. Възможно е то и църквата да имат някаква връзка с крепостта, която е разположена на близкото възвишение и евентуално част от гарнизона или семействата им да са живели в непосредствена близост. Възможно е и да има връзка със селището, което е долу на крайречната ивица на р.Росица, тъй като там също на доста голяма площ са откривани както медни монети, така и средновековна керамика.
Освен трите боклучни ями, имаме и три доста добре запазени пещи, както и едно огнище, разположени съвсем в близост до църквата, без да сме проверили все още по-голяма част от територията й.
Смятаме, че църквата наистина е свързана със селище или с крепостта, а не с този манастир, който, според преданията, е бил разположен на това място.
Находките всъщност са доста оскъдени, не са толкова представителни. Имаме 32 монети, повечето са медни и една сребърна – на Иван Александър с Михаил от средата на XIVв. Имаме 7 железни ножове, 3 върха на стрели, едно керамично гърне, което успяхме да възстановим. Всъщност откритото в жилищата и в боклучните ями показва не толкова високото място на това население в обществото през XIIв.
Текстилът прави впечатление, така че би могъл да бъде на човек с по-високо обществено положение. Притежателят й трудно може да се нарече болярин, тъй като става въпрос за части от текстилна шапка с такава орнаментация от златни и сребърни нишки.

- А пещите за какво са били?
- Едната пещ е домакинска с диаметър 2,10м. Тя е доста добре запазена. Служела е за приготвянето на храна. Другите две пещи са по-малки и има възможност да са използвани за обработка на цветни метали.

- Има ли данни защо църквата е наречена „Св. Йоан Предтеча”?
- Така е по записано предание от края на XIXвек, няма други сведения.