И тази година Бяла черква отбеляза своя празник 11 май с богата програма. Културните и образователните прояви започнаха още в началото на месеца, когато в навечерието на патронния си празник местните училище, читалище и Исторически музей обявиха конкурси за детско-юношеско творчество, проведоха литературни четения на романа „Под игото” и лектория на тема „Бачо Киро – живот и дело”. Учениците от ОУ „Бачо Киро” обходиха всички паметни плочи и ги закичиха с венци в знак на признателност към делото на 101 въстаници – участници в четата на поп Харитон и Бачо Киро. В ранната утрин на 10 май започна традиционният крос „Бачо Киро”, в който тази година се включиха и ученици от други училища в община Павликени. Грамоти и награди получиха победителите в кроса и в ученическия конкурс „Моят град и моето училище – минало, настояще, бъдеще”.

Граждани и гости на града посетиха изложбата „Април 1876” в Историческия музей. В Природонаучния музей бяха представени няколко изложби: документална изложба на ДА – В.Търново „Марко Вачков”; изложба на Исторически музей – Бяла черква „Пчеларство и пчеларски традиции в Бяла черква”, фотоизложба на фондация "Джендър проект в България“ „Успели жени в селските райони на България”. В този ден на отворени врати посетителите разгледаха и експозициите в къща музей „Цанко Церковски” и Етнографския музей. 

Концертът на ансамбъл „Сидер войвода” събра на площада малки и големи почитатели на българския фолклор и традиции и достави радост и настроение. Знамето на Бяла черква беше издигнато от кмета Албена Тодорова под звуците на „Неволнишка песен” в изпълнение на самодейци от детската и женската вокални групи при НЧ”Бачо Киро-1869” с ръководител Живка Денчева. След тържествения ритуал в църквата „Св. Димитър” беше отслужена велика вечерня с панихида в памет на загиналите в Априлското въстание.

За четвърти пореден път представители на регионалните клубове „Традиция”  - Трявна и Бяла черква, представиха възстановка на събитията от този ден преди 139 години. Те пресъздадоха възторжената атмосфера в селището в навечерието на въстанието, подготовката, в която се включват жени, мъже и деца, ученията по стрелба под ръководството на Бачо Киро, пристягането на оръжията и боеприпасите. Жени и деца от местните фолклорни състави се събраха, за да изпратят четниците и да се сбогуват с близките си. Възстановката беше обогатена с нови моменти и повече действия и продължи в местността Черничака, закъдето се отправи факелното шествие под звуците на духовия оркестър на НВУ „Васил Левски” – гр. В.Търново. На това място на 28 април (ст.ст.) 1876 г. се събират 101 мъже от общо 150 български къщи в Бяла черква и поемат към село Мусина – сборен пункт на четата на поп Харитон и Бачо Киро. Селото ги изпраща. Почти от всяка българска къща тръгва въстаник, от някои по двама, а от къщата на дядо Марчо – четирима сина. За много от тях това прощаване е последна раздяла.

От село Михалци начело с Тодор Лефтеров се присъединяват 28 въстаници и продължават към Мусина – сборния пункт на четата, където се събират още 29 въстаници от Мусина, 14 от Дичин, 6 от Вишовград и 2 от Русаля. За войвода е избран поп Харитон, подвойводи Бачо Киро и Христо Караминков, военен командир Петър Пармаков и знаменосец – Димитър Русчуклийчето. Съгласно предварителния план 187 четници начело с поп Харитон се отправят към Балкана. В Дряновския манастир четата е стегната в железния обръч на армията на Фазлъ паша. Девет дни продължават героичните сражения, известни в историята ни като Дряновска епопея. В продължение на девет дни шепата въстаници отбиват атаките на 6 000 редовна турска войска и башибозук под командването на Фазлъ паша. Избухват пожари, рухват стените на манастира. В манастирския двор и по околните скали оставят костите си 139 въстаници, от които 75 белочерковци.

Слова в знак на признателност прозвучаха на тържествения митинг в чест на 139-годишнината от Априлското въстание, венци и цветя бяха поднесени на паметника на Бачо Киро и мемориалната стена с имената на въстаниците. Празничният ден в Бяла черква завърши със заря на площад „11 май”.

Анастасия Георгиева

Исторически музей – Бяла черква