И тази година на 10-ти май тържествено почетохме подвига на 103-мата белочерковски въстаници от четата на Бачо Киро и поп Харитон през април 1876 година.

   Защо името на Бачо Киро трябва да е пред това на поп Харитон!? Защото ако не беше местният Апостол, учителят-революционер Бачо Киро, който цели 20 години упорито бе посявал „семето на бунта”, чета нямаше да има въобще. С многоликата си патриотична и бунтарска дейност в с. Горни турчета (дн. Б. черква) и в околните села той подготви съзнанието на своите съселяни и тия от околността за „съдбоносния час”. Тайната за въстанието бе строго спазвана, затова само тук, в тоя край на І Търновски революционен окръг, се реализира призивът за въстание. Затова стана възможна героичната деветденонощна епопея в Дряновския манастир – 29 април – 08 май 1876 година.

*   *   *

   Белочерковските юнаци се събрали вечерта на 28-ми април в м. Черничака (от черница) в близост до р.Росица. Водени от Бачо Киро и брат му поп Гавраил, даскалите Васил Неделчев и Атанас Дончев, те преминават с ладии и коне мътната придошла р. Росица и тръгват през с. Михалци на път за сборния пункт в с. Мусина, където сборната чета се оглавява от поп Харитон, Бачо Киро, П. Пармаков, Д. Атанасов… 

*   *   *

   На сегашното тържество пак бе извършена възпоменателна проверка както на имената на белочерковските априлци, така и на ръководителите на Априлското въстание в България. След възстановката на площада, четници от местния клуб „Традиция” поеха, последвани от факелно шествие, пътя към паметника, издигнат на сборното място в посочената местност. Тук се извърши поклонение, поднасяне на цветя и венци, като това последва и пред мемориала и паметника на Бачо Киро в центъра на града. 

   Военен оркестър от Велико Търново и военна рота съпътстваха тържеството, което завърши с тържествена заря.

Маргарита Атанасова – Арачийска

гр. Бяла черква